Сценарий "Какво ще стане" (в няколко действия). Действащи лица:
Загубан Договоров - физическо лице, купувач на пералня/плазмен телевизор, ползвател на бърз кредит от банкова институция
Уникредит - банкова институция
Трето лице - магазин за перални/плазмени телевизори
Загубан Договоров се събуди рано сутринта, почеса се по голото теме и се замисли: "Абе, аз нямах ли днес падеж на вноската по кредита за тоя новия кютюк - плазмето, дето го инсталирахме у хола и снощи с родата тъй се кефихме да гледаме концерто на Златните хитове на "Пайнер" за 2010-2012 година? Май имах. Чай' да видя де съм дянал договора, че то жената ги прибира по принцип, ама и тя е една мърла, всичко е на мотовили из нас и ник'ва идея нямам къде мож' да го е завряла, да й се не види.".
След неколкоминутен подробен оглед на фактическата обстановка на "местопрестъплението" Загубан не успя да открие заветния жълт документ на химизирана хартия, на който подробно пишеше колко месеца и по колко ще трябва да отделя "от насъщния си", за да може да се радва на новата придобивка и жената да е спокойна, че сълзите и сърдечните драмина "Фармагюл" за завист на комшийките, вече ще може да ги гледа в HD-вариант.
"Брех! Да сме го хвърлили, нещо, ей-тъй без да се знай?", загнезди се едно страшно подозрение в душата на лирическия ни херой. "Я да взема да ида до тия изедници, банката, че тамо не мож' да не знаят колко имам да им давам".
След кратко, но изпълнено с много душевни терзания и вътрешни съмнения от типа ("Абе, това, на което записах оня ден числата от тотото не беше ли баш тоя лист?") пътуване, Загубан слезе от трамвая право на спирката пред централния офис на "Уникредито" и с бодра стъпка, изпълнен с вяра в помощоготовността на банковите пчелички-служителки, той се отправи към първото попаднало му свободно гише "Обслужване на клиенти".
Зад гишето стоеше симпатично 23 годишно момиче, което го посрещна с мила усмивка:
- Здравейте, с какво мога да ви бъда полезна?
"Абе, ти с много работи може да си ми полезна", помисли си Загубан и огледа критично-одобрително откопчаното горно копче на ризката на момичето, позасука мустак и се усмихна.
- Аз, таковата, за договора идвам да питам. - измърмори накрая той.
- За кой договор, господине? - поинтересува се любезното девойче.
- Ам онзи, кай, за плазменото SONY, дето миналия месец го купий'ме от "Техномаркето". Га'че няк'ва Фноска имах да ви давам, ил' съ бъркам? Позагубил съм май документо, та не съм наясно сега какво, кога, колко...?- поинтересува се нашият герой.
- С кой от мобилните ни консултанти в магазина се свързахте при сключване на договора, господине? - вдигна очи към него девойчето, докато пръстите му чевръсто въвеждаха цифрите на ЕГН-то от подадената му лична карта на Загубан на клавиатурата пред него. - Той би трябвало да е подал навременна информация за сключения от Вас договор при нас и договорът вече да е регистриран в системата ни. Момент, сега ще проверя...
Последва яростно чаткане по клавишите, при което любезната девойка отвърна:
- Да, по вашето ЕГН има регистриран бърз потребителски кредит на стойност ... лева. Първата си вноска в размер на .....дължите днес. Ето, ще ви дам и една разпечатка на погасителния план, за да си знаете занапред. Моля, отправете се към касата, където ще ви обслужат.
Загубан едва откъсна очи от миловидното личице, подсмихна се отново свойски и със замах извади 50-толевка, която забърза да подаде на служителката зад гишето с надпис "Каса", доволно стискайки в ръка заветното листче-разпечатка "погасителен план по договор за бърз потребителски кредит".
Край на първо действие. Завеса.
Второ действие:
На път за вкъщи в главата на Загубан Договоров, който като истински българин не правеше изключение от порядките и манталитетните особености на силните балкански екземпляри, населявали нашите земи още от време Аспарухово, и които знаеха как да си бранят интереса срещу разни изедници, знаеха "и 2 и 200", както се казва, се образува План.
Отначало Планът не беше кой знае какво - просто идейка как да надцака банката и се състоеше главно в това, видите ли - щом и у нея го нямало Договоро, значи то туй нящо плазмето у хола, нямало нужда да се плаща. Какво значи там някаква си компУтерна система уникредитска! То нали малкият му син, ей-го, 13-годишен хлапак, пък знай всичко за компУтЪрите, значи? Не може ли тъй, лекинко, банката да 'земе да забр'аи, че имат Договор, пък и Загубан някой лев да поспести кат' бял човек?
До стигането на неговата спирка с трамвая, Планът вече се бе ясно оформИл:
"Казвам, че нямам договор, те май също нямат, значи всичко е точно", кънтеше като коледна камбанка кратката му квинтесенция в главата на Загубан. "Оттук насетне, да не ми е името Загубан Мушморогов Договоров, ако не го изпълня както съм го замислил!", закле се пред себе си гордият балкански лЪв.
Речено-сторено.
Мина се месец, месец и нещо в непрестанни канения на гости, за да видят новата придобивка. То не бяха ахкащи и охкащи комшийки, живо съпреживяващи драмите на Орхан и Фатмагюл от популярната сапунка, то не бяха другарски запои с по няколко бири/ракии/водки и ланшната туршийка с аверите от махалата, с които се гледаше Шампионската лига! Ама като ритне яко Кака да подаде на Роналдо и право у Барцелоната я праща тъз' топка, ей! Пък на HD-то даже цвета на бутонките и долните гащи на Кристияното си личи ясно. Малейй, красота!
Неусетно изтече и втори месец, а семейство Договорови така и не се сетиха повече за Договоро. Тъй или иначе грижа беше на Загубан да дава парите за семейните плащания, а той тоз път умишлено си затрайваше, потривайки доволно ръце от чудесното развитие на Плана до момента.
Край на второ действие. Завеса.
Трето действие.
Минаха се 3-4 месеца (и Загубан вече им беше забравил бройката), когато на входната им врата се позвъни. Загубан беше вкъщи, доволно изтегнат пред телевизора с дистанционното в ръка. Отиде да отвори с нежелание.
- Добър ден. Вие ли сте Загубан Договоров? – поинтересува се непознатият отвън.
- Да. Какво има? – плахо попита нашият герой.
- Ами, нося ви едно съобщение – Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Кожодеров. Подпишете се тук, моля.
- Аа, как тъй? – прокрадна се страшно съмнение в душата на Загубан – Ама аз, таквоз...
- Подписвайте, подписвайте, че виждате ли, тука цяла камара съобщения още ме чакат – уморено въздъхна призовкарят и му подаде химикалката.
Загубан подписа, въпреки че имаше чувството, че подписва собствената си смъртна присъда. „Е ли възможно нещо да се бе объркало в тъй безупречния му План?”.
- Антракт -
Кратка следистория (че нямам време повече
:
След справка по образуваното от „Уникредит Булбанк” изпълнително дело номер... с длъжник Загубан Договоров се установи, че размерът на дълга е следния:
Главница: 1865 лева, лихва за забава (за последните 4 месеца) в размер на 360 лева, законна лихва до окончателното изплащане на сумите. Такси и разноски по ч.гр.д – 580 лева (ведно ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Неолихвяема сума в размер на 989 лева, включваща – разноски на ЧСИ за образуване и водене на производството и още 500 лева юрисконсултски на банка Уни.
Тотал: 4 294 лева, дължими по изпълнителното дело.
„Леле! Ей’ся я вапцахме!” , плесна се по голото теме Загубан и възнегодува срещу несправедливите закони, дето защитавали банките, а не обикновения кредитополучател. „За те’я пари можеше още 3 плазми да съм взел, да му се не види, макар”.
Дългът обаче, упорито отказваше да намалее, а само се увеличаваше безмилостно и страшно с всеки изминал ден.
Край.
от udas76 » 22 Окт 2013, 09:48 
а- хахах, поздравления за borovinka! 
