АБСУРДНОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНО'ТВОРЧЕСТВО'

[enchev1978]

Бих помолил модераторите да създадат раздел във форума озаглавен АБСУРДНОТО БЪЛГАРСКО ЗАКОНО'ТВОРЧЕСТВО', където можем да обсъждаме 'ГЕНИАЛНИТЕ' творения на родните законотворци.

[enchev1978]

Ето един пример:

ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 38. (3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Ако някой от свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

Абсурдността в този текст започва още с

(неграмотност, увреждане на ръката и прочие)

където законо'творецът' изброява причини за невъзможност за подписване на акт, като някакъв вид пример - без да разбира, че употребата на такъв "пример" и особено думата

прочие

накрая, е толкова неуместно в текстове от законодателството, ако тези случаи не са конкретизирани в други части от него, че граничи с идиотщина "Не мога да подпиша, тъй като често си пипам половите органи, а смятам за неуважение към държавата от моя страна, със същите тези ръце да подписвам и този акт"

На практика първата част от текста на Чл. 38. (3) от ЗГР:

Ако някой от свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец.

...спокойно може да се формулира в следният текст, като запази същността си, но премахне абсурдността свидетелите и/или страните, да се налага да се обясняват пред длъжностните лица, защо не могат да подпишат акта и трябва да поставят отпечатък от десният палец, докато в същото време длъжностните лица да имат законовата възможност, да се явяват един вид независимо "съдебно производство" разрешавайки или забранявайки това да се случи:

Свидетелите или страните имат правото да избират дали да подпишат акта за гражданско състояние или да поставят отпечатък от десния палец, на мястото за подписите.

А по въпроса дали тази ИНФОРМАЦИЯ, като ИНВАЛИДНОСТ, НЕГРАМОТНОСТ и ПРОЧИЕ. трябва да бъде записвана в акта за гражданското състояние под формата на БЕЛЕЖКИ от страна на длъжностните лица може да се отвори цяла нова тема под заглавие ДИСКРИМИНАЦИЯ. Не знам как я виждат тези бездарни 'творци', но акта за гражданско състояние може да се изисква, без да се налага лицето, на което той принадлежи, да поставя подпис след това и следователно информацията НЕГРАМОТЕН под формата на бележка в него, да стане напълно нерелевантна, като се превърне единствено в средство за УНИЖАВАНЕ на ЛИЦЕТО и/или на негови близки (съпруг, съпруга и ПРОЧИЕ.).

Но да продължим нататък с Чл. 38. (3) от ЗГР. Следващата, част на алинея 3 е още по-абсурдна, дори от първата.

Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

И е по-абсурдна не толкова заради повторението на горепосоченият казус с "посочване на причините за невъзможност", колкото заради факта, че текста НЕ ДОПУСКА ВЪОБЩЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК

както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

.

КАКТО И ЧЕ НЕ РЕГЛАМЕНТИРА НАЧИНА НА ДЕЙСТВИЕ В ПОДОБНИ СИТУАЦИИ.

Отпечатъка трябва да бъде поставен на всяка цена, с кой пръст няма значение

Очевидно на хората съставяли тези текстове, не им е дошло на ум, че ЧОВЕК БЕЗ ПРЪСТИ, също е човек и има същите права като всички останали хора. Това вече граничи с противоконституционост и плаче за международен съд по правата на човека.

[enchev1978]

Искане за обявяване в противоконституционост на чл 31 ал 1 от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ.

Чл. 31 ал.1 от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ гласи:

Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по ПОСТОЯННИЯ АДРЕС на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.

Този член 31 ал.1 от ЗБЛД, заедно с други текстове от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ и ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ (които ще ви бъдат посочени по долу) противоречи пряко на чл 6 ал. 2 от КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, тъй като създават предпоставки за погазване правата на български граждани, като им НАЛАГАТ изискването ПРИТЕЖАНИЕ НА ЛИЧНО НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО, чрез употребата на термина ПОСТОЯНЕН АДРЕС.

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл 6. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или ИМУЩЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ.

Правен казус:

Лицето Х използва адреса на жилището на родителите си, като ПОСТОЯНЕН АДРЕС, въпреки че от години не живее на него и има отделен НАСТОЯЩ АДРЕС. Родителите му обаче решават да продадат жилището си, а идва момент, в който изтича срока на валидност на личната му карта и съгласно чл 31 ал.2 от ЗБЛД - лицето Х е длъжно в срок от 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.

Лицето Х обаче, няма възможност да предостави НОВ ПОСТОЯНЕН АДРЕС, тъй като нито той, нито родители те му вече притежават НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО, а собственика на жилището, в което той пребивава по НАСТОЯЩ АДРЕС, не дава СЪГЛАСИЕТО СИ лицето Х да вписва адресната си регистрация по ПОСТОЯНЕН АДРЕС на адреса на неговото жилище.

Извод:

Де юре, на Лицето Х му е отнето правото за притежание на документ за самоличност по чл 4 ал 1 от ЗБЛД, който гласи:

Всеки български гражданин има право на документ за самоличност

... тъй като Лицето Х не притежава НЕДВИЖИМО ИМУЩЕСТВО, необходимо му за регистрация на ПОСТОЯНЕН АДРЕС, а това автоматично влиза в пряко противоречие с чл. 6 ал. 2 от КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, който заявява по категоричен начин, че на граждани не могат да бъдат ограничавани правата на базата на тяхното ИМУЩЕСТВЕНО СЪСТОЯНИЕ.

Г-н Омбудсман, давам ви точно този казусен пример, тай като във вашият отговор към мен(друга жалба) вие казвате следното

Постоянният адрес е в населеното място, в регистрите на което лицето САМО избира да бъде вписано.

Което е извратен вариант на чл 93. ал. 1 от ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, който гласи:

Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

Внасянето на допълнителни думи в изречения с правна насоченост, трябва да става много внимателно – тъй като една допълнителна дума „САМО“ променя цялото значение на текста.

Първо, лицето избира САМО, къде да направи своята адресна регистрация по ПОСТОЯНЕН АДРЕС, единствено в случаите, когато е собственик на НЕДВИЖИМОТО ИМУЩЕСТВО, чиито адрес заявява.В случаите, когато то НЕ Е СОБСТВЕНИК, думата САМО отпада.

ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 92 ал. 3 За извършване на адресна регистрация се представя и ПИСМЕНО СЪГЛАСИЕ НА СОБСТВЕНИК, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

Сега разбирата ли казуса, който Ви предоставих, г-н Омбудсман? Ще ви го кажа в сбит вариант.

Използването на понятието ПОСТОЯНЕН АДРЕС, в чл 31 ал 1 от ЗБЛД, създава предпоставки ПРАВА на български граждани да бъдат ограничени на базата на тяхното ИМОТНО СЪСТОЯНИЕ и/или те да бъдат оставяни на МИЛОСТТА на други граждани, които чрез СЪГЛАСИЕТО или НЕСЪГЛАСИЕТО СИ да определят правото им да притежават лични документи.