неимуществени вреди от неоснователни жалби?

[reg_reg1]

Искам да питам, ако дадено лице подава редица жалби срещу дадено заведение, които след проверки на съответните институции се оказват неоснователни, основателен ли ще бъде иск на управителя на това заведение срещу жалбоподателя за причинени неимуществени вреди в следствие от неоснователните жалби - защото постоянните проверки въз основа на неоснователните жалбите са му причинили стрес, високо кръвно, безпокойство и т.н.

[TheOldMan]

Щом собственика на заведението няма притеснения относно изрядността на документацията и спазването на всички норми определящи дейността на заведението, не би трябвало да вдига кръвно и да се стресира чак толкова. Проверката е нещо, съпътстващо работата на търговския обект.

[proki0]

Данни за делото
Съд:
Окръжен съд - Смолян
Вид на делото:
Въззивно гражданско дело
Номер на делото:
10
Година:
2016
Съдебен състав / Съдия:
Тоничка Кисьова
Данни за акта
Вид на акта:
Решение
Номер на акта:
109
Дата на постановяване:
18.03.2016 г.


Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 151/29.10.2015г., постановено по Г.д.№ 114/2015 г. по описа на Златоградсия районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от ищеца К. З. Б. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 58, ЕГН * срещу ответника Г. Н. К. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 30, ЕГН * за сумата от 1 400 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в подадени в периода 27.12.2010 – 31.12.2014 г. жалби и сигнали до РП З., РУП З., РДГ С., ДГС З., Митница Пловдив и ДАНС ТДНС С..
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2342/18.11.2015г. и допълнение към нея с вх.№ 2353/19.11.2015г. от К. З. Б. Ч. пълномощника му А.К. Г. с оплакване за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че районният съд правилно е приел, че предявеният иск е за неимуществени вреди от непозволено увреждане, поради злоупотреба с правото на жалби и сигнали, но неправилно е преценил конкретните факти и е направил неправилен извод за недоказаност на иска, тъй като в нарушение на процесуалните правила не е уважил доказателствените искания на ищеца, като не е изискал и приложил Г.д.№ 270/2014г. на ЗРС и е отказал назначеване на СМЕ за установяване на причинната връзка между действията на ответника и понесените от ищеца неимуществени вреди, а именно стрес, притеснения, страх и тревога, срам и унижение пред хората. В жалбата се твърди още, че съдът неоснователно е приел, че в жалбите и сигналите на ответника се съдържат оценъчни съждения, а не се излагат конкретни фактически твърдения. Сочи се например, че в сигнала от 27.10.2010г. до Началника на РУ-З. ответникът твърди, че като търговец ищецът е зареждал обекта си с цигари без бандерол и алкохол без акциз с бус с рег.№ Х 73-24, че същите стоки са продавани на определени хора и т.н., в жалбата до РДГ Г.С. се ответникът твърди, че ищецът масово изсича горите в района на с.Д., без да има документи за това, че изсечения дървен материал се нарязва и насипва в чували, които продава без лиценз в с.Фотиново, Г.Джебел и Г.Кърджали. Подобни конкретни фактически твърдения се съдържат и в другите жалби.Сочи се още, че по всяка жалба и сигнал съответните органи са извършвали сериозни проверки, което налага извода, че в тях се съдържат конкретни фактически твърдения. Неправилно съдът е приел, за да отхвърли иска, че ищецът не е доказал "умишлената вина" на ответника, т.е. че жалбите и сигналите са подавани от ответника с цел да бъде увреден ищецът. Тази вина би била доказана по-категорично, ако районният съд бе изискал и приел Г.д.№ 270/2014г. на ЗРС. В жалбата се твърди също, че и небрежната вина е достътъчна да изключи добросъвестността на ответника, която изключва отговорността за злоупотреба с права. Не може да се приеме, че ответникът действа добросъвестно след като за незаконните дърва за огрев подава 4 сигнала през 2010г. и три през 2014г.последователно във времето, за незаконните цигари и алкохол подава два сигнала през 2010г. и през 2014г., а по посоченото Г.дело е ангажирана отговорността му за агресивно и деликтно поведение спрямо ищеца. За недобросъвестността на ответника и целта му да бъде увреден ищецът,т.е за злоупотребата с правото на жалба говори подаването на няколко жалби и сигнали за едно и също измислено от ответника "нарушение" до различни държавни контролни органи с цел предизвикване на повече проверки и подлагането на ищеца на по-голям психически тормоз.Например през 2014г. за едно и също твърдяно нарушение са подадени жалби до три различни инстанции, но не едновременно, а през кратки интервали от време, за да се извършват проверките последователно, а именно през м.юни до М.-З., през м.август -до РДГ-С. и през м.септември -до ДАНС за незаконен добив на 50 куб.м. дърва, като и по трите сигнала са извършени проверки за несъществуващо нарушение, с което му е наложен психически тормоз и е злоупотребено с правото на жалби и сигнали. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявеният иск и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. Н. К..
В съдебно заседание жалбоподателят лично и Ч. пълномощника си А.Г. поддържа жалбата си.
Въззиваемият лично оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваяното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
По жалба с вх. № ЖГЗ-180/27.12.2010г., подадена от Г. К. срещу К. Б. е образувано ДП № 21/18.02.2011 г. по описа на РУП З. за престъпление по чл. 339, ал. 1 и чл. 234, ал. 1 НК. В жалбата са изложени твърдения, че Б. държи на тавана на къщата си взривни вещества, придобити от него докато работел в "Горубсо-З." , както и че продава акцизни стоки-алкохол и цигари без бандерол, които са му доставяни с бял бус с рег.№ Х 73-24 и разтоварвани с кашони в дома му.След извършени проверки, с констативен протокол 28.12.2010г. в хранитеилния магазин е констатирано, че не се намират акцизни стоки-алкохол и цигари без акцизен бандеров или с изтекъл срок на употреба. Ищецът е разпитван на 11.04.2011г., видно от съставения протокол, извършен е оглед на местопроизшествие, както и обиск и претърсване на имотите на ищеца, същият е представил доказателства за разрешения за търговия с тютюневи изделия, предявявани са му материалите по делото. Досъдебното производство е приключено с Постановление на РП З. от 11.05.2011г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
По жалба с вх.№ 493/21.08.2014г., подадена от ответника Г. Н. К. срещу К. Б. е образувана преписка № ЗМ-143/21.08.2014 г. по описа на РУП З. за престъпление по чл. 216, ал. 1 и чл. 235, ал. 1 НК. В жалбата се поддържат твърдения, че през м.януари 2014г., когато К. отишъл в селскостопанска постройка в имота си в м."Бочуквото", установил, че катинара й липсва, четири броя овошки, засадени над плевнята също липсвали, а животните на Б. влизали в имота му и повреждали засадените картофи и фасУ. Твърди се още, че в двора на Б. има около 50 куб.м дърва, които са добити незаконно. При извършена на 27.08.2014г. проверка в дома на К. Б. не са установени нарушения по Закона за горите, а при извършената проверка в имота на К. в м."Б." не се установява наличие на повредени плодни дървета или остатъчни парчета от такива в земята. Образуваната преписка е приключила с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал.1,т.1 НПК.
По жалба вх. №РДГ-СМ-Ж-40/22.08.2014 г., подадена от Г. Н. К. до РДГ-С. срещу К. Б. за притежавани от него незаконно добити без документи 40 куб.м. дърва на 27.08.2014 и 28.08.2014 г. е извършена проверка на дворното място, собственост на ищеца в с. Д. с цел установяване на добита дървесина не по установения в закона ред. При проверката не е установено нарушение на Закона за горите за съхранение на дървесина, като в подробен доклад № РДГ-СМ-4504/01.09.2014г.са описани проверените количества дърва за огрев по видове и са приложени заверени копия от превозни билети, стокова разписка за закупуването на описаните количества и разрешения за извоз.
От удостоверение за актуално състояние на "Т. 53" ООДс.Д., О.З. с ЕИК * се установява, че ищецът е съдружник в търговското дружество с управител Ж. З.. При извършена по сигнал на ответника на 20.11.2014 г. проверка от служители на Митница- Пловдив в магазин за хранителни стоки в с.Д., собственост на дружеството, не са установени в наличност държане на акцизни стоки в нарушение на ЗАДС.
По подаден сигнал от Г. К. с вх.№ Ж-897/16.09.2014г. до ДАНС ТДНС – С. за извършени различни закононарушения от К. Б., а именно, че фирмата му снабдява с хранителни продукти 5 детски градини, включително и в с.Д. без да е проведен конкурс по ЗОП, при което се присвояват незаконно парични средства, част от хранителните продукти са с изтекъл срок на годност. Твърди се още, че е извършен ремонт на покрива на детската градина в с.Д., при който са извършени също финансови злоупотреби, като са поставени стари керемиди, че Б. е добил незаконно 50 куб.м. дърва, без документи, че е извършвал незаконно строителна дейност в детската градина без да има строителна фирма, че в детската градина в с.Д. работи съпругата на Б. и той ходи да краде нафта за отопление от там, че там работят и снаха му и племенниците му без да имат право. При извършена проверка по сигнала, приключила през януари 2015 г. не се установят данни за извършени от Б. престъпления, като резултатите са подробно описани в представената по делото Справка с рег.№ СМ-31-158/24.01.2015г.
От представената медицинска документация – амбулаторни листове, издадени от Д. Т., Д. Л.и Д. Б. съответно на 21.01.2013 г.; 04.02.2013 г.; 20.10.2014 г.; 22.10.2014 г.; 23.10.2014 г.; 05.12.2014 г.; 28.05.2015 г.; 29.05.2015 г.; 20.05.2015 г. и 26.05.2015 г. се установява, че ищецът страда от други сърдечни аритмии, нестабилна стенокардия, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, биполярно афективно разстройство, нарушение в заспиването и продължителността на съня.Посочени са оплаквания от немотивиран страх, безпокойство, тревожност, напрегнатост, редуващи се периоди на потиснатост и безсъние. Ищецът е насочен за консултативен преглед и лечение при психиатър. Видно от копието на рецептурната книжка на ищеца, от приложените фактури и касови бонове същият е закупил изписаните му лекарства за домашно лечение на посочените заболявания. Според представената епикриза в периода 27.10.2014 – 31.10.2014 г. ищецът е лекуван във вътрешно отделение на МБАЛ „Проф. Д. А. Ш.“ ЕООД – З. поради заболяване ИБС. НАП-акцелерираща, ХБС II ст. След изписването е насочен за преглед и лечение към общо практикуващ Л. и кардиолог.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Г. Т. – Л. Л. на ищеца и семейството му се установява, че същият е споделял със семейния си Л. многократно за проблемите му с Г. К.. Свидетелят сочи, че лично е присъствал при извършване на проверки на ищеца в магазина, в гаража, сеновала и на центъра на селото, при които са търсени цигари и алкохол без бандерол, както и на две проверки за дърва без марка. От хората в селото е чувал, че на ищеца многократно са извършвани такива проверки, които са неоснователни, но разстройват ищеца, влияят му психически, тъй като цялото село го приема като престъпник. В резултат на всички тези действия от страна на Г. К. ищецът получил дълбоко емоционално разстройство, започнал чести посещения при него. Първоначално свидетелят му изписвал със зелена рецептурна бланка лекарства за подобряване на съня, успокоителни, но състоянието му се задълбочило, поради което го насочил към специализирана психиатрична помощ в Г.Кърджали, при която му е поставена диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-смесен”. Оттогава ищецът преминал на друго лечение, изписано от специалист-психиатър. При ищеца като пациент се редуват едни състояния на афект и възбуда със състояния на апатия, безразличие, липса на мотивация, неадекватност. Това е проблем, който според свидетеля и психиатъра е в следствие от извършените от страна на К. многократни действия. Дори имало и упражнено физическо насилие над ищеца и това не е прецедент, а е от години.
От заключението на вещото лице Д. К. по назначената и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че за периода от 27.12.2010г. до 13.12.2014г. ответникът К. е подавал неколкократно сигнали срещу ищеца Б., които са довели до проверки от съответните органи, като от материалите по делото не се установява да е била налагана някаква санкция. Вещото лице сочи, че безспорно контактите с проверяващите органи носят характера на психотравма и в периодите около течащите проверки ищецът е бил със завишена тревожност и невротичност. Тези състояния са краткотрайни и възвратими и едва през 2015г. се е наложило да потърси специализирана помощ. При извършения за целите на експертизата преглед на 04.02.2016г. не се установява актуална болестна симптоматика, като оплакванията са за минал период от време и ищецът декларира готовност за постигане на компромис и възстановяване на роднинските им взаимоотношения. Констатират се невротични оплаквания с дезактуализиран характер. Вещото лице установява, че ищецът е наясно, относно психичното заболяване на ответника и относно болестно провокираната му активност при писането на жалби и сигнали, поради което извършените проверки по сигналите на К. са имали временно и сравнително бързопреходно психотравмено въздействие. Извършените разследвания и проверки за посочения период от около 4 години са оказали отрицателно влияние на психичното здраве на ищеца с временен и сравнително бързопреходен характер. Вещото лице счита, че ищецът не страда от "биполярно афективно разстройство", каквато диагноза е посочена е на категорично становище, че за посочения период ищецът е бил обект на засилен тормоз от страна на ответника Г. К., който се води на учет в Центъра за психично здраве-С. с диагноза ревностнова параноя и е лекуван многократно стационарно, включително и по чл.155 от ЗЗ, като наскоро е получил група инвалидност.През 2011г. ответникът е освидетелстван след подаден от него сигнал срещу Б. до М., че продава цигари без бандерол и нелегален алкохол, както и че държи взрини вещества, по който е образувано приложеното досъдебно производство.При направената психиатрична експертиза К. е съобщил своята увереност, че ищецът заедно с други лица от селото са искали да "орезилят" жена му, като са я принудили да проституира и от там е желанието му да търси "мъст и справедливост" Ч. подаването на сигнали и жалби до различни инстанции. Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От приложеното Решение № 5/07.01.2015г., постановено по Г.д.№ 270/2014г. по описа на Златоградския районен съд се установява, че ответникът Г. К. е осъден да заплати на ищеца К. Б. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на причинена му на 17.10.2014г. лека телесна повреда изразяваща се в "контузия и травматичен оток в областта на външните полови органи в областта на левия тестис и обвивките му" в размер на 600 лв., ведно със законната лихва , считано от датата на увреждането -17.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над 600 до 1200 лв. е отхвърлен като неоснователен.
При така установената фактическа обстановка Въззивният съд счита, че правилно районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл. 45, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗЗД като иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат от действията на ответника, който Ч. подаването на жалби и сигнали срещу ищеца е предизвиквал многократно неоснователни проверки от различни държавни органи, които са завършвали с констатации за липса на нарушения или престъпления извършени от ищеца. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същата разпоредба въвежда законова презумпция за вината, която се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Районният съд правилно е приел, че за основателността на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е осъществил противоправно поведение, изразяващо се в злоупотреба с правото на жалби и сигнали, довели до образуване на преписки и извършване на проверки от различни държавни органи, че са настъпили неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в претърпените от него морални болки и страдания и че е налице причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди.
По делото безспорно се установява, че в периода от 27.12.2010 г. до 17.09.2014 г. ответникът Г. К. е подал посочените в исковата молба жалби и сигнали до различни държавни органи срещу ищеца К. Б., по които съответните компетентните органи са образували преписки и са извършили проверки на ищеца и на извършваната от него търговска дейност, като в резултат на проверките не са установени никакви законови нарушения. От показанията на разпитания свидетел Д. Т. и от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се установява, че поведението на ответника е създало голям психически стрес за ищеца, който се е чувствал притеснен, обезпокоен, тревожен, напрегнат, емоционално лабилен, неадекватен и демотивиран, страдал от безсъние. Психическият стрес от своя страна довел до различни клинични прояви на физическото и психическото му здраве, установени както от личния Л. на ищеца, така и от други специалисти – кардиолог и психиатър, като ищецът е бил и на болнично лечение. Свидетелят установява още, че ищецът се чувствал унижен от многобройните проверки, срамувал се от съселяните си, които го възприемали като престъпник, като това се отразило и на бизнеса му.
Правилно районният съд е приел, че основният спорен въпрос е дали подавайки жалбите и сигналите пред компетентните държавни органи ответникът е злоупотребил с правото си на жалби и сигнали.Правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи е основно конституционно право, предвидено в чл. 45 от Конституцията на България и упражняването на това право представлява правомерно действие. Всеки има право да се обръща към надлежните органи и да излага пред тях обстоятелства, които са му известни, като прецени дали, кога и по какъв начин да упражни гарантираното му право на жалба пред съответния компетентен орган.Гражданинът, подаващ жалби е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени . Правилно е прието също, че злоупотребата с право /противоправно поведение/ е налице, когато жалбите не се отправят с цел да бъдат взети мерки от съответните държавни органи, а когато на лицето, подаващо жалба е известно, че обстоятелствата които твърди са неверни, но падава жалбата, за да навреди на друго лице или да накърни друг обществен интерес.В този смисъл недобросъвестното упражняване на правото на жалба е противоправно поведение – деликт, тъй като се извършва единствено с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица по аргумент от чл. 57, ал. 2 от Конституцията и в противоречие с интересите на обществото – чл. 8, ал. 2, изр. второ ЗЗД. В този смисъл е и задължителна съдебна практика на ВКС, в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 245/05.11.2014 г. по Г. д. № 1734/2014 г., III г. о. , Решение № 758 от 11.02.2011г. по Г. д. № 1243/2009 г., IVг.о., Решение № 668/19.03.2010г. по Г.д. № 320/2009 г., IV г.о. Съгласно посочената съдебна практика отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието, както в наказателното право, а неполагане на дължимата от добрия стопанин или добрия търговец грижа. Неправилно в случая районният съд е приел, че ищецът не ангажира доказателства съобразно разпределената му доказателствена тежест да докаже, че ответникът е подавал жалбите и сигналите с цел да го увреди.
В случая посочените обстоятелства в жалбите и сигналите, подадени от ответника, за извършени от страна на ищеца нарушения на закона, не са установени. Според посочената задължителна съдебна практика лицата, подаващи жалби са добросъвестни и когато посочените от тях обстоятелства не бъдат установени. Но те следва да се ограничат от законовата забрана да не вредят другиму, когато подават оплаквания за неверни обстоятелства, за които знаят, че са неверни.
Неправилен е извода на районния съд, че ищецът не е установил,че ответникът е знаел, че изложените от него обстоятелства в жалбите и сигналите са неверни. За едни и същи твърдяни нарушения на закона ответникът подава жалби до различни държавни органи в различно време, въпреки че още при първата извършена проверка се установява, че не са налице нарушения от страна на ищеца. За това,че ищецът притежава незаконно добит дървен материал без съответните документи, ответникът е подавал няколко жалби на 27.12.2010г. до РУП-З., на 22.08.2014г. до РДГ-С., на 16.09.2014г. до ДАНС-ТДНС-С., въпреки, че по подаваните сигнали е уведомяван, че при проверките не са констатирани нарушения на Закона за горите. Същото се отнася и до твърденията му, че ищецът продава акцизни стоки- цигари и алкохол без бандерол , което се поддържа в жалбата от 27.12.2010г. до РУП-З., и до Митница Пловдив, за което на 20.11.2014г. е извършена проверка, но не са констатирани нарушения на ЗАДС. Отношенията мужду страните са крайно влошени. От приложеното решение по Г.д.№ 270/2014г. на ЗРС е видно, че ответникът е осъден за причинени на ищеца неимуществени вреди от нанесен му побой на 17.10.2014г. от ответника К.. Действително ответникът страда от психично заболяване ревностова параноя, и от заключението на вещото лице се установява, че ответникът счита ищецът за отговорен за отношения със жена му, което е причина за породеното желание за отмъщение Ч. подаване на жалби срещу него. Дори в предоарията си по делото К. сочи, "че се моли на господ всеки ден да го прибере/Б./ ден по-рано, за да се отърве от него".
Неоснователно е прието от районният съд, че в подадените от ответника К. жалби и сигнали срещу ищеца се съдържат само оценъчни съждения, които не могат да бъдат проверявани относно тяхната вярност, както е прието в цитираната задължителна съдебна практика. Това действително е така, тъй като оценъчните съждения представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и ако те не са верни лицето, което ги твърди следва да носи отговорност. В случая в подадените от ответника жалби и сигнали се съдържат конкретни фактически твърдения, които след проверка от съответните компетентни органи е установено, че не отговарят на обективната действителност. В жалбите се твърди например, че ищецът държи взривни вещества на тавана на къщата си, че намиращия се на двора му дървен материал е без марки и е добит без документи, че продава в магазина си в с.Д. акцизни стоки- цигари и алкохол без бандерол, че същите са му доставяни с бял бус с рег. № Х 73-24, че снабдява детските градини с хранителни продукти без проведен конкурс от общината, че продуктите са с изтекъл срок на годност и т.н. Следователно след като се установява от извършените проверки, че фактическите твърдения в жалбите не отговарята на обективната действителност, то ответникът следва да понесе отговорност, доколкото твърденията му засягат неблагоприятно ищеца и са в причинна връзка с претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, притеснения, безпокойство, тревожност, подтиснатост, безсъние, срам и унижение пред хората и обществото в периодите на извършваните проверки.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение въззивният съд счита, че предявеният размер от 400 лв. за подадената жалба от 27.12.2010г., по която е образувано ДП № 212011г. на РУП-З. с обвинение за две престъпления по чл.339,ал.1 и по чл.234,ал.1 от НК и са извършени описаните по-горе следствени действия, не е завишен и би се явил справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не е завишен и претендирания размер за останалите жалби по 200 лв. за всяка от тях и този размер е достатъчен да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, поради което обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъде осъден ответника Г. К. да заплати на ищеца К. Б. на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в подадени в периода от 27.12.2010г. до 31.12.2014 г. жалби и сигнали до РП- З., РУП- З., РДГ- С., ДГС- З., Митница- Пловдив и ДАНС-ТДНС-С., ведно със законната лихва, считано 15.05.2015г.,/както е предявено с исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Ще следва на основание чл.78,ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото да бъде осъден въззиваемия да заплати на жалбоподателя и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 994 лв., от които 460 за първоинстанционното производство и 534 лв. за въззивното производство.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 151/29.10.2015г., постановено по Г.д.№ 114/2015 г. по описа на Златоградсия районен съд като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Н. К. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 30, ЕГН * да заплати на К. З. Б. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 58, ЕГН * сумата 1400 /хиляда и четиристотин / лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в подадени в периода от 27.12.2010г. до 31.12.2014 г. жалби и сигнали до РП- З., РУП- З., РДГ- С., ДГС- З., М.- Пловдив и Д.-ТДНС-С., ведно със законната лихва, считано 15.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Н. К. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 30, ЕГН * да заплати на К. З. Б. от с. Д., О. З., У. „Х. Б.“ № 58, ЕГН * направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 994 лв., от които 460 лв. за първоинстанционното производство и 534 лв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалванена основание чл.280,ал.2,т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


http://legalworld.bg/52659.vojna-na-bad ... lial*.html