ЗАКОННА ЛИХВА

[Забавен]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 27.03.2002 Г., СГС, ТК, ЧАСТНО ГР. Д. № 1673/2001 Г.

ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 86, АЛ. 1 ОТ ЗЗД ЗА ПЕРИОДА ОТ ПАДЕЖА - Т.Е. ОТ ДАТАТА, СЧИТАНО ОТ КОЯТО ДЛЪЖНИКЪТ Е ИЗПАДНАЛ В ЗАБАВА ДО ПОДАВАНЕ НА МОЛБАТА В СЪДА СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕНО И ТОЧНО ПОСОЧЕНО ОТ МОЛИТЕЛЯ, РЕСП. ОТ ИЩЕЦА ПО РАЗМЕР. ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ПО ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД В РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА ОТ ПОДАВАНЕ НА МОЛБАТА В СЪДА НЕ МОЖЕ И НЕ Е НУЖНО ДА БЪДЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНО ПО РАЗМЕР, Т.К. НЕ Е ЯСНО КОГА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ ИЗПЛАТЕНО ОКОНЧАТЕЛНО. ЛИХВАТА ЗА ТОЗИ ПЕРИОД СЕ ДЪЛЖИ И БЕЗ ДА Е ПЛАТЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА, КАТО ИСКАНЕТО ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ЗАКОННА ЛИХВА ОТ ПОДАВАНЕ НА МОЛБАТА, РЕСП. НА ИСКА ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО ПЛАЩАНЕ НА СУМАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО И В ТЕЧЕНИЕ НА ПРОЦЕСА, А НЕ САМО С ПРЕДЯВЯВАНЕ НА МОЛБАТА, РЕСП. НА ИСКА. РАЗМЕРЪТ НА ТОВА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ НЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ФИКСИРАН В ДИСПОЗИТИВА НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, С КОЕТО СЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, А МОЖЕ И СЛЕДВА ДА БЪДЕ ИЗЧИСЛЕН В РАМКИТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС С ПОМОЩТА НА ВЕЩО ЛИЦЕ - СЧЕТОВОДИТЕЛ. И В ДВАТА СЛУЧАЯ ОБАЧЕ СТАВА ДУМА ЗА ЕДНО И ВЗЕМАНЕ, А ИМЕННО - ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНО ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ В РАЗМЕР НА ЗАКОННАТА ЛИХВА - Т.Н. ЗАКОННА ЛИХВА.


Докладчик съдията Величка Маринкова
Производството е по реда на чл. 213-218 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С. с.” ООД, чрез управителят му Я. М. Р., със седалище и адрес на управление гр. С., против определение от 29.11.2001 г. на СРС, ТСК, 78 с-в по гр. д. № 06738/2001 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за сумата от 802,23 лв. представляваща законна лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от деня на падежа до подаване на молбата, както и законната лихва върху същата сума от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата. Жалбоподателят твърди, че районният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, като същевременно не се е произнесъл по исканията, направени с молбата, а именно за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.02.2000 г. до подаване на исковата молба и искането за присъждане на законна лихва от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата. Излага съображения за незаконосъобразност на определението в обжалваната му част. Моли съда да отмени определението в обжалваната му част, като вместо него постанови друго, с което с което да осъди ответника да плати законна лихва и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответната страна не взима становище по частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с искане на „С. с.” ООД за издаване на изпълнителен лист срещу Д. Й. К. за сумата от 3008 лв., въз основа на запис на заповед, както и за сумата от 802,23 лв. представляваща обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.02.2000 г. до 18.10.2001 г., ведно със законната лихва върху сумата от 3008 лв., считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист до окончателното плащане на тази сума и разноски в размер на 15 лв. С определение от 29.11.01 г. СРС, ТСК, 78 с-в е осъдил Д. К. да плати на „С. с.” ООД сумата от 3008 лв.- главница по запис на заповед от 24.01.2000 г. на основание чл. 237, ал. 1, б. "д" от ГПК, както и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК сумата от 63 лв. - разноски по делото, съставляващи държавна такса, съобразно с уважената част от молбата, като е отхвърлил молбата на „С. с.” ООД в останалата й част. За да постанови обжалваното определение районният съд е приел, че искането за плащане на законна лихва от деня на падежа е неоснователно, т.к. в рамките на това производство подлежат на принудително изпълнение единствено плащането на парични суми, за които издателят безусловно се е задължил. Посочил е, че когато законът допуска търсене на лихви, той изрично предвижда тази възможност, като агрумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 459 от ТЗ, съгласно която може да се търси обезщетение за лихви, само ако задължението е изрично посочено в менителничния ефект.
Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че районният се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, както и че не се е произнесъл по двете искания на жалбоподателя, а именно за присъждане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.02.2000 г. до подаване на молбата и за законна лихва от подаване на молбата до окончателното плащане на сумата. С обжалваното определение районният съд е отхвърлил изцяло молбата за издаване на изпълнителен лист за присъждане на законна лихва от деня на падежа. Видно от мотивите на обжалваното определение районният съд е приел, че процесният запис на заповед е с падеж на определен ден - 31.01.2000 г. и считано от тази дата - т.е. след изтичането на тази дата длъжникът е изпаднал в забава. От този момент и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва до окончателното плащане на дължимата парична сума. Разделянето на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на такова от падежа - т.е. от датата, считано от която длъжникът е изпаднал в забава до подаване на молбата, от една страна и на обезщетение в размер на законната лихва от подаване на молбата в съда до окончателното плащане на дължимата парична сума от друга страна, се прави, т.к. обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за периода от падежа до подаване на молбата в съда следва да бъде определено и точно посочено от молителя, респ. от ищеца по размер. Това има значение от една страна за определяне цената на искането, от което зависи и размерът на държавната такса. От друга страна посоченият от ищеца, респ. от молителя размер на обезщетението по чл. 86 от ЗЗД за периода от падежа до подаване на молбата в съда има значение и с оглед преценка основателността на искането. Същото се присъжда само ако е поискано още с първоначалната молба. Обезщетението по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва от подаване на молбата в съда не може да бъде предварително определено по размер, т.к. не е ясно кога ще бъде изплатено задължението окончателно. Лихвата за този период се дължи и без да е платена държавна такса, като искането за присъждане на законна лихва от подаване на молбата, респ. на иска до окончателното плащане на сумата може да бъде направено и в течение на процеса, а не само с предявяване на молбата, респ. на иска. И в двата случая обаче става дума за едно и също нещо, а именно - за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД при неизпълнено парично задължение в размер на законната лихва - т.н. законна лихва. В конкретния случай районният съд е отхвърлил като неоснователно искането за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД - т.е. за присъждане на законна лихва за периода от падежа на дължимото парично вземане до окончателното плащане на сумата, което включва както обезщетението от падежа до подаване на молбата в съда- 18.10.01 г., така и обезщетението в размер на законната лихва от сезирането на съда до окончателното плащане на сумата.
С определението от 29.11.01 г. СРС е приел, че Д. К. дължи на „С. с.” ООД сумата от 30 008 лв., представляваща главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., както и че същият не е платил тази сума до 31.01.01 г., когато вземането е станало изискуемо. В тази му част определението на районния съд не е обжалвано. Предвид това и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД Д. К. е изпаднал в забава по отношение на тази сума, считано от 01.02.01 г., поради което и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД той дължи обезщетение за неизпълнено парично задължение в размер на законната лихва считано от деня на забавата - 01.02.01 г. до окончателното плащане на сумата.
Независимо от това въззивната инстанция намира, че искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 и сл. от ГПК във вр. чл. 237, ал. 1, б. "д" от с.з. за сумата от 802,23 лв. - представляваща обезщетение за неизпълнено парично задължение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД считано от 01.02.00 г. - датата на изпадане на длъжника по записа на заповед в забава до 18.10.01 г. - датата на предявяване на молбата за издаване на изпълнителен лист пред СРС е неоснователна. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните - претендираното вземането за мораторна лихва за процесния период не е ликвидно - т.е. не е определено по размер. Представената от жалбоподателя справка за дължимата от Д. К. лихва за процесния период не е доказателство за твърдените в нея обстоятелства и по-конкретно за размера на мораторната лихва, а самата тя подлежи на доказване с други доказателства и доказателствени средства и по-специално, чрез съдебно-икономическа експертиза, каквато в рамките на настоящето производство не може да бъде назначавана и изслушвана. Съгласно изричната разпоредба на чл. 243, ал. 1 от ГПК, когато в представения акт - извънсъдебно изпълнително основание, въз основа на който се иска издаването на изпълнителен лист е посочено, че изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на това задължение или настъпването на този факт могат да бъдат установени или с официален или с изходящ от длъжника документ. От това следва, че съдът не може да използва други данни и доказателства, стоящи вън от изпълнителното основание - в конкретния случай вън от процесния запис на заповед, освен относно изискуемостта на притезанието, какъвто не е настоящият случай. С оглед на това назначаването на съдебно-икономическа експертиза в рамките на производството по чл. 242 и сл. от ГПК е недопустимо. Жалбоподателят може да претендира това обезщетение по общия исков ред. Излагайки различни съображения районният съд е стигнал до същия краен извод.
Въззивната инстанция приема обаче, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., считано от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист в СРС, а именно от 18.10.01 г. до окончателното плащане на тази сума е основателна и следва да бъде уважена. Размерът на това обезщетение не следва да бъде фиксиран в диспозитива на определението, с което се уважава искането за издаване на изпълнителен лист, а може и следва да бъде изчислен в рамките на изпълнителния процес с помощта на вещо лице - счетоводител.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира, че определението от 29.11.01 г. на СРС, ТСК, 78 с-в по гр. д. № 06738/01 г. в частта му, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист срещу Д. К. за плащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., считано от 18.10.01 г. - датата на подаване на молбата в СРС до окончателното плащане на тази сума е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част определението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а частната жалба срещу него като неоснователна да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 29.11.2001 г. на СРС, ТСК, 78 с-в по гр. д. № 06738/2001 г. в частта, с която е отхвърлена молбата на „С. с.” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., да бъде осъден Д. К. да плати в полза на „С. с.” ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., считано от 18.10.01 г. - датата на подаване на молбата в СРС до окончателното плащане на тази сума, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на „С. с.” ООД в останалата й част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Й. К., да плати в полза на „С. с.” ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., считано от 18.10.01 г. - датата на подаване на молбата в СРС до окончателното плащане на тази сума.
Да се издаде изпълнителен лист от СРС в полза на „С. с.” ООД със седалище и адрес на управление гр. С., за присъдените суми и да се направи отбелязване върху оригинала на записа на заповед, както и върху настоящото определение, за издадения изпълнителен лист, съгласно чл. 243, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

[gega]

И какво толкоз, това решение го знаем! Взел си го от Сиелата! Какъв ти е въпросът?

[Забавен]

Така ли е?

[pete]

Смятам, че да.

[gega]

а съжаление, практиката е в този дух!

[pete]

Защо е нужно да остава този "мъртъв период" (от падежа до подаване на молбата) да без законна лихва? Какво пречи да бъде присъдена, не по размер, и вещото лице да я изчисли в изп. производство?

[gega]

E, как защо, за да се събират кинти!

[лунатик]

"ОСЪЖДА Д. Й. К., да плати в полза на „С. с.” ООД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 3008 лв. - главница по запис на заповед от 24.01.2000 г., считано от 18.10.01 г. - датата на подаване на молбата в СРС до окончателното плащане на тази сума...."

Да се ОСЪДИ някой да плати нещо някому, май не става с ОПРЕДЕЛЕНИЕ, а с РЕШЕНИЕ?

[Койчо от Конаре]

И значи кво, лихвата (или обезщетението ;-) от подаване на молбата за ИЛ нататък може да се изчисли в рамките на изп. процес, а преди това не може. с други думи, задължение от един и същ характер, произтичащо от абсолютно едни и същи факти, се "дели" и за едната му половина може да се издаде направо изпълнителен лист, а за другата - йок.

[didide]

Говорила съм със съдии по този въпрос. Мотивираха се, че записът на заповед бил изпълнителен титул само за главницата. За съжаление, нищо не може да се направи... Вътрешно убеждение и това е ...

[лунатик]

Някой прави ли разлика, че посредством определенията не се решава спора по материалното право, а определенията решават само процесулни въпроси възникнали около това право?
Та законът си е ясен - изп. лист за актовете по чл. 237 се издава след проверка на акта относно редовността му от ВЪНШНА страна и дали УДОСТОВЕРЯВА подлежащото на изпълнение вземане срещу лицето. Нищо друго. В резултат на тази си проверка съдът се произнася с ОПРЕДЕЛЕНИЕ с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. Пак нищо друго.
Лихвите не са нещо вписано в ЗЗ за да може само в резултат на обикновена проверка на ВЪНШНАТА страна на ЗЗ да се установи дали те се дължат / въпреки, че е ясно, че те се дължат/. Но това е друга тема.
Та относно това злополучно ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Може ли някой да бъде ОСЪДЕН в съдебен процес в който той не е присъствал и не е бил поканен?

[gega]

Заради кинтите, не разбрали. Не можах да се преборя и това си е. Колкото и доводи да навеждах, все ми оставяха без движение искова молба със следния петитум "..., както и законната лихва от ....2003 г. (изпадането на длъжника в забава) до окончателното заплащане на обезщетението (или друго парично вземане)." По този начин съдът какво прави - изменя служебно иска, като ме принуждава да предявявам два акцесорни иска - за законните лихви - първият за един определен период до исковата молба, а вторият - за определяем - от исковата до окончателното запхлащане на законните лихви по чл. 86 ЗЗД!?

[gega]

производството по издаването на изп. лист въз основа на несъдебно изп. основание е също спорно и двустранно, тъй като длъжникът има право да се защите чрез уредените правни способи в чл. 244 ГПК, респ. чл. 250 ГПК. С уреденото производство в чл. 243 се цели бързина и изненада за длъжника. А и определението за издаване на изпълнителен лист не решава правен спор със сила на пресъдено нещо - виж чл. 254 и 255 ГПК.

[g]

Определението, с което се уважава или не молбата за издаване на изпълнителен лист няма сила на присъдено нещо- виж чл.250 и 252 ГПК ( в случая на издаден ИЛ). Вида на акта е определен от чл.244 ГПК. Ако молбата се уважава въз основа на несъдебно изпълнително основание- договор, запис на заповед, а не осъдително решение, то тогава какъв според теб би трябвало да бъде диспозитива на определението, ако не "ОСЪЖДА"?

[evgo]

Колеги, чета форума, но все не намирам време да се включа.
Сега личното ми мнение:
Определението на въззивната инстанция е абсолютно правилно:
1.Като необжалвано е влязло в сила определението на СРС, с което длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 3008 лв. главница и 63 лв. разноски.
2.Отхвърлено е искането за заплащане на законната лихва за периода 01.02.00г. до 18.10.01г. НЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО, А КАТО НЕДОКАЗАНО с "официален документ" - съдът е "указал" на страната, че искането за заплащане на законната лихва за този период може да бъде направено по общия исков ред.
3.Длъжникът е осъден да заплати законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 18.10.01г. до окончателното изплащане на сумата.
: Забележете как започва заглавието на определението: Обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД от датата на падежа на записа на заповед до датата на подаване на исковата молба в съда следва да бъде определено и точно посочено.
: Между другото, съдилищата би следвало да уважават удостоверения издадени от Банка относно размера на законната лихва изчислена върху определена гравница за определен период - документът е официален, така, че ако към молбата за издаване на и.л. ищецът беше приложил такова удостоверение, предполагам, че определението би било друго.

[radoslav al]

No kato kraen rezultat re6enieto e pravilno:))

Kogato se kasae za izdavane na izpylnit. list na izvynsydebno izpylnitelno osnovanie ne e neobhodimo da se poso4va razmera na moratornata lihva ot momenta na izpadaneto na dlyznika v zabava do momenta na podavaneto na molbata v syda.V tozi slu4aj sydyt sledva da prisydi glavnica+moratorna lihva, no ot datatana izpadaneto v zabava,a ne ot datata na podavaneto na molbata:))))
Takova e mnenieto i na VKS

Определение № 132 от 30.05.2001 г. на ВКС по ч. гр. д. № 123/2001 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков

Бюлетин на ВКС, бр. 11/2001 г., стр. 20

чл. 243, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД

При издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, законната лихва се присъжда от деня на изискуемостта.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Обжалвано е въззивно определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционен съд за връщане на молба за издаване на изпълнителен лист в частта за законната лихва.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд и по този начин го направи свое, въззивният съд е приел, че непосочването на размера на претендираната законна лихва до деня на предявяването на молбата е основание за оставянето й без движение и съответно - връщането й по аналогия на чл. 98 и чл. 99 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на II гр. отделение намира, че в нарушение на закона въззивният съд е приел, че изискването на чл. 98, ал. 1, б. "в" ГПК може да се приложи по аналогия при молбите за издаване на изпълнителен лист. В исковото производство необходимостта от посочването на размера на изтекли лихви произтича от обстоятелството, че искът за лихва е самостоятелен обективно кумулативно съединен иск, който следва да има цена към момента, към който размерът на лихвата е определен. Върху този размер се внася държавна такса, независимо от това дали искът за лихва е предявен в отделено производство или като обективно съединен с иска за главницата. За иска за лихви след постъпването на исковата молба държавна такса не се внася и добавянето на този иск не се счита за изменение на първоначално предявения.
Производството за издаване на изпълнителен лист не е исково, то е част от изпълнителния процес. В него се проверява дали предявеното изпълнително основание удостоверява наличието на изпълняемо право, като материализира правото на принудително изпълнение. Ако в резултат на проверката по чл. 243 ГПК съдът установи, че предявеният документ съставлява изпълнителното основание, редовен е от външна страна и удостоверява изпълняемо право, той постановява да се издаде изпълнителни лист като възпроизвежда изпълнителното основание в осъдителен диспозитив. Съгласно чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът може да съобразява факти, вън от изпълнителното основание, само за установяване на изискуемостта въз основа на официален или изходящ от длъжника документ. Ако изискуемостта на изпълняемото право се установява от изпълнителното основание и се дължи законна лихва, съдът я присъжда от момента на изискуемостта. Съдът не събира държавна такса върху изтеклата лихва, ако нейният абсолютен размер не е посочен в изпълнителното основание.

[gega]

Документът не е официален!

[radoslav al]

he-he-he.Qsno e, 4e obzalvaneto e po reda na 4l.244 GPK.Togava se 4udq, zasto sydyt e izpratil prepis ot 4astnata zalba na dlyznika(v opredelenieto pise-otvetnata strana ne vzema stanoviste)he-he-he-he

[лунатик]

а чл. 215 ал.1 ГПК?

[radoslav al]

ami viz 4l.244 , al.4 GPK-toj preprasta samo kym 4l.217 GPK, ne i kym 215.Ako ne si ubeden moga i da ti pratq re6enie na VKS v tozi smisyl