ЗАКОННА ЛИХВА

[radoslav al]

he-he lunatik, ami viz 4l.244 GPK- aktyt, s kojto sydyt se prozinasq po molbata za izdavane izp.list e opredelenie-qsno katogori4no si go pise v GPK.Moze i s razporezdane v slu4aite na 4l. 237, b"a" i "b" GPK

[radoslav al]

sporno i dvustrano ,ama 4ak sled opredelenieto na syda po izdavane na izpylnitelen list.Daze ako sydyt otkaze da izdade izp.list i se obbzalv opredelenieto mu pred OS, pak ne e sporno i dvustranoo.Eto zasto dokato sydyt se proiznese po molbata za izdavane na izpylnitelen list nqmame nikakvo sporno i dvustranno proizvodstvo.

[radoslav al]

syglasen sym, 4e ne oficialen

[лунатик]

Че кой е казал, че актът на съда по чл. 244 ГПК не е определение? Ами определение е. И актът на горестоящия съд в отговор на жалба срещу това определение е пак определение. А ал. 4 от чл. 244 насочва за разглеждане на жалбата срещу това определение по реда на чл. 217 ГПК - и това е така. Но това не изключва приложението на чл. 215 ГПК - връчване на препис от ч.ж. на другата страна. За да се стигне до разглеждане на ч.ж. в закрито или открито заседание, т.е. до приложение на чл. 217 ГПК, трябва първо да се премине през процедурата по чл. 213-216 ГПК. А, че ответната страна след получаване на преписа от ч.ж. може да направи или да не направи възражение - това е нейно право. И това не прави производството двустранно.

[radoslav al]

чл.244 урежда производството по обжалване на определението на съда.Ето защо към това производство ще се приложат общите правила относно частните жалби само и доколкото чл.244 препраща към тях.Но той препраща само към 217 ГПК-реда за разглеждане на частните жалби от съда.Връчването на частна жалба ще направи производството по издаване на изпълнителен лист спорно и двустранно, защото в случая ше има 2 спорещи страни(длъжникът ще може да направи възражения по същество на искането на кредитора).А в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява само дали е налице годно изпълнително основание, то това е едно безспорно едностанно прозиводство.Такова следвеа да е то и във втората фаза(обжалване на първоинстанционното решение), защото съдът се ограничава до проверката, която извършва и първоинстанционния съд.Няма логика щом дейността на двете инстанции е идентична и пред първа инстанция препис на длъжника не се връчва, това да става и пред втора инстанция-решение, категорично ппокрепено от редакцията на чл.244,ал.4.Ако законодателят считаше, че производството следва да се развива по общия ред на частните жалби, той щеше да препрати към него като цяло, а не да посочи, че само разглеждането става по реда на чл.217 ГПК. И не ми е ясно защо априори, считаш че за да има разглеждане по 217 ГПК, следва да се премине процедурата по чл.213-216 ГПК.Това ще стане само в общия случай.Ако ГПК за определни процедури "казва" нещо друго, то това друго следва да се прилага.
Все пак ти изпращам едно определение на ВКС, което се надявам да те убеди


Определение № 278 от 14.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 161/2003 г., V г. о., докладчик съдията Дария Проданова

Търговско право, бр. 2/2003 г., стр. 99

чл. 215, ал. 1, чл. 244 ГПК

В производството по чл. 244 ГПК, инициирано от молителя, процедурата по чл. 215, ал. 1 ГПК е неприложима.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по реда на чл. 218к ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Г. С. срещу определението от 29.01.2003 г. на С. градски съд по гр. д. № 1123/2002 г., с което е върната частната му жалба срещу определението от 29.07.2002 г. по гр. д. № 4753 от 2002 г. на С. районен съд. С това определение е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "д" ГПК.
За да върне въззивната частна жалба, С. градски съд се е позовал на това, че частният жалбоподател не е посочил редовен адрес за връчване на преписа от частната жалба по реда на чл. 15, ал. 1 ГПК, за да се даде възможност на ответника да изрази становище по нея.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 2 ГПК препис от молбата за издаване на изпълнителен лист не се връчва на длъжника. Тоест, производството се развива като безспорно, както това е валидно само за първоинстанционното производство, тъй като за частната жалба е приложим редът по чл. 214 - 217 ГПК и оттук - процедурата по чл. 215 ГПК. Въззивният съд е допуснал разширително тълкуване на процесуалния закон. Законът - чл. 244, ал. 4 ГПК, не препраща към чл. 214 - 217 ГПК, а само към чл. 217 ГПК, регламентиращ разглеждането и произнасянето по частната жалба, но не и процедурата по администрирането и позоваването на чл. 215, ал. 1 ГПК е неуместно. Производството по реда на чл. 244 и сл. ГПК е безспорно, както и първоинстанционното. Това е така, поради обстоятелството, че становището на въззивника в това производство е без значение. Преценката за наличието на процесуалните и формални предпоставки за издаване на изпълнителен лист е единствено в правомощията на съда. Въззивната инстанция, като инстанция по същество има същите правомощия и преценява основателността на молбата по чл. 242, ал. 1 ГПК. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното определение и не допусне издаването на изпълнителен лист, с това правното положение на длъжника не се променя. Ако отмени първоинстанционния акт и допусне издаването на изпълнителен лист, то това не преклудира правата му, тъй като за него срокът за обжалване (т.е. възможността да изложи възраженията си пред въззивния съд) тече от връчването на призовката за доброволно изпълнение - чл. 244, ал. 1, предл. 2 ГПК.

Е, какво е мнението ти?Аз лично споделям това определение, въпреки,че имам много проблеми със съдилищата в тази връзка.

[лунатик]

Ами ще бъда принуден да приема цитираното определение. Има логика в него.Струва ми се, че няма утвърдена практика на съдилищата видно и от долното определение, съгласно което пък на ответната страна явно е пратено копие от ч.ж.:

Определение № 2321 от 13.04.2000 г. на ВАС по адм. д. № 2432/2000 г., II о., докладчик съдията Галя Костова

"Производството е по чл. 244 във връзка с чл. 217 ГПК и чл. 11 ЗВАС.
Постъпила е частна жалба от М. К. Б. от гр. С. срещу разпореждане на СГС, III-А отделение, с което е оставено без уважение искането за издаване изпълнителен лист по адм. дело № 291/1994 година. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт с молба същия да бъде отменен. Възражение от противната страна не е постъпило......."

[gega]

И спорно и двустранно е! Прочети си учебника на проф. Ж. Сталев!

[radoslav al]

ами наистина съдилищата, с които аз работя, пращат преписи.Но е крайно време тази практика да се промени и в момента чакам да ми върнат една жалба, защото "не съм отстранил в срок нередовностите",.т.е. не съм приложил препис.Но ще обжалвам и нядявам се да спечеля.Радвам се, че приемаш становището, защото наистина е логично.

[лунатик]

Всъщност и двамата сте прави.
Спорно и двустранно производството става едва след връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника - аргумент от чл. 244 ал.1 ГПК. Едва след връчването на призовката в играта влиза и длъжника. А пък алинея 3 от същия член указва, че определението за издаване на изп. лист май може да се обжалва само от длъжника - взискателят няма правен интерес да обжалва акта с който молбата му е уважена. / освен при частично уважаване, както е в горния случай/.
Но все пак - спорността и двустранноста до момента на изпращане на призовката за доброволно изпълнение е в латентно състояние - т.е. до този момент производството е едностранно. Длъжникът е нямало начин да разбере, че срещу него е издаден изпълнителен лист, въпреки, че вероятно го е очаквал - все пак е бил длъжен да е запознат с влязлото в сила осъдително решение.
А какво би станало, ако длъжника разбере за издадения изп. лист преди да му е отправена покана за доброволно изпълнение - може ли да реагира предварително? Все пак срокът за обжалване след връчване на поканата за доброволно изпълнение е в негова полза, но пречи ли нещо да се намеси по-рано - още във фаза обжалване на частично уважена молба на взискателя за издаване на изп. лист?

[gega]

Практиката да се изпраща препис от частната жалба на длъжника е не само порочна, но и повсеместна - Варна, Ямбол, Пазарджик, София, Перник, Пловдив. Един безумец преди около 2 седмици, макар че в частната жалба бях му изяснил нЕкои принципни положения, ми остави ЧЖ без движение, защото не бил открит длъжника на посочения адрес и да съм посочил редовен адрес за призоваване, навярно иска аз да му върша работата по чл. 50 (2) ГПК. Е, тая не стана. Приложих му цитараното вече определение на ВКС и становището на проф. Ж. Сталев. До сега не е върнал жалбата с разпореждане, което е индиция, че тази практика с прилагането на съдебни актове дава успех. За сега! Има магистрати (и не само те), които въобще не разсъждават, а и малко са учили, за да схванат основни правни институти - та нали чрез несъдебното изпълнително основание се дава една привилегия на кредитора за бърза и ефективно удовлетворяване на изискуемо притезание, като длъжникът има правна възможност на защита по чл. 244 ГПК, 250 ГПК, 252 и 255 ГПК. С тези безумни действия на г-н съдията (и той навярно е завършил незнаяно де) се създава опасност от осуетяване на принудителното изпълнение. С колегите замислихме да сезираме Инспектората към МП. С тази порочна практика трябва да се сложи край, инак ще си задаваме неразрешимия въпрос - какво сме учили в университетите и защо капиталните знания не намират приложение в съдебните зали и защо някакви бездарници, домогнали се не/знайно как до магистрати, ще ни лазят по нервите и ще извършват противоправни действия, причиняващи значителни вреди на гражданите, без никакви последствия. И отгоре на това ти се сърдят, когато им го кажеш в очите, че и дори се опитват да те цакат в процеса.

[Estro-genka]

Не разбирам обобщаващото ти възмущение. Не си съгласен с цитираните определения ли? Ако не си съгласен - изложи тезата си. Ако си съгласен - защо ругаеш. Нали тези определения са писани от магистрати.

[radoslav al]

м-да, лунатик, ти си напълно прав.В тази първа фаза прозиводството се развива като безспорно.
Относно другия въпрос, считам, че длъжника може едва след получаване на ПДИ да обжалва определението, т.к. получаването на ПДИ е онзи юридически факт, от който възниква процесуалното право на обжалване.В противен случай жалбата ще е преждевременно подадена.Как мислиш?

[лунатик]

Ами мисля си същото - няма логика длъжникът да има възможност да се включва в по-ранна фаза след като неговия преклузивен срок не е започнал да тече. Още повече, че той по принцип не би могъл да знае, че е в ход процедура по издаване на изп. лист. А ако случайно узнае - това едва ли му дава право да се намесва във фаза която не го касае - той има възможност да защити интересите си след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

[Хенриета]

Колеги, разкажете ми по подробно за видовете лихви или ми кажете от къде да прочета Законни, мораторни кога се дължат и ако не са поискани , нужно ли е да се присъждат по трудови дела?

[paint]

Искането за мораторна лихва (от дата на изпадане на длъжника в забава до подаване на искова молба за установяване и присъждане на вземането) е самостоятелен иск и съглсано общоизвестните правила за предявяването му се дължи държавна такса, независима от тази за главницата

[paint]

След като производството не е исково, не може да пише "осъжда". Съдът с определение дали да се издаде изпълнителен лист или не.

[paint]

Въпросът е не в това дали документът е официален или не, а в това че мораторната лихва (от изпадането в забава до подаването на исковата молба) е самостоятелен иск и за установяване на основателността му е необходимо образуване на исково производство, коеот е различно от подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.

[radoslav al]

разлика между мораторна и законна лихва няма.Всъщност тук не се касае за лихва в буквалния смисъл на думата, а за обезщетение, което има паричен характер и за начина на изчисляването на което се използва ОЛП.Лихвата за забава(законна лихва, мораторна лихва) е уредена в областта на облигационното право в чл86 Закона за задълженията и договорите.За да се присъди следва изрично да е поискана.За мораторната лихва до момента на завеждането на делото се дължи държавна такса.Размера е ОЛП+10 пункта(ПМС 72 на МС от 08.04.1994г.(ДВ 33/1994г.)
В трудовото право е малко по-различо.
Въпроса за паричното обезщетение при забавено трудово възнаграждение е уреден в чл.245 КТДо изменението на КТ на труда с ДВ бр.52/2004г. мораторната лихва беше равна на ОЛП.След този момент тя по размер вече се приравни на мораторната лихва по ЗЗД и е ОЛП+10 пункта.Но тъй като се касае за норма от материално естество, считам, че до момента на промяната на КТ следва да се изчислява обезщетение в размер на ОЛП на годишна база.Това обезщетение също следва да се поиска изрично от съда.Другата разлика е, че за обезщетенеието до момената на подаването на исковата молба не се дължи държавна такса, т.к. работниците и служителите не заплащат ДТ по трудови дела.

[radoslav al]

по принцип правилно, но в конкретната хипотеза не.Тук нямаме исково производство.Ако не си убеден мога да ти пратя и решение на ВКС в подобен смисъл:)))

[radoslav al]

интересно! Но не считаш ли, че щом законодателят е предвидил облекчен ред за реализиране на главното вземане, то би следвало този ред да се прилага и за акцесорното(прозитичащото от главното) вземане.Според мен по аргумент на по-силното основание горната ми теза е вярна.нЕ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ СЪС СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ВЪПРОСА.Ти как мислиш?