Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 609, пор. № 221
ЗА ОБОБЩАВАНЕ НА ПРАКТИКАТА ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА РЕШЕНИЯ
Пленумът на Върховния съд на НРБ, като обобщи практиката по делата за отмяна на влезли в сила решения, констатира, че независимо от общо взето правилните разрешения съществуват спорове във връзка с тълкуване на закона. За правилното му прилагане и за установяване на единна практика налага се да се издаде постановление по някои въпроси, свързани с производството за отмяна на влезли в сила решения.
1. Съгласно закона на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата. За разлика обаче от чл. 225, ал. 1 ГПК, според който прегледът по реда на надзора се отнася както до съдебните решения, така и до решенията на особените юрисдикции, чл. 231 ГПК не предвижда изрично отмяна на решенията на несъдебните правораздавателни органи. Те не са посочени и в чл. 232, ал. 2 ГПК, според който молбата се подава чрез първоинстанционния съд, и в чл. 234, ал. 2 ГПК, според който при уважаване на молбата делото се връща за ново разглеждане на надлежния съд. С чл. 43, ал. 2, т. 2 ЗУС обаче е възложено на Върховния съд да разглежда делата, образувани по извънредните способи за отмяна на влезли в сила актове не само на съдилищата, а и на особените юрисдикции. Това е в съгласие с основното изискване за съобразяване на решенията както на съдилищата, така и на особените юрисдикции със закона и с обективната истина. Поради това Върховният съд счита, че по този ред могат да се отменяват влезлите в сила актове и на особените юрисдикции.
Следва да се има предвид обаче, че влезлите в сила актове на особените юрисдикции подлежат на отмяна само тогава, когато специални разпоредби не предвиждат друг начин на отменяване. Така например решение на пенсионна комисия за отпускане на пенсия не подлежи на отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК, когато се представят нови доказателства за трудов стаж, възраст, категория труд, семейно положение, трудово възнаграждение, дата на смъртта и т.н., защото в чл. 26 ППЗП е предвиден друг начин за изменение на влезлите в сила решения на пенсионните комисии. В тези случаи специалният процесуален ред изключва общия съдопроизводствен ред на чл. 231 и сл. ГПК.
Така също е допустима отмяна на съдебни актове, макар те да не са решения, когато с тях се разрешават спорове за материално право. Такъв съдебен акт е например заповедта на районния съдия по чл. 37, ал. 2 ЗНО.
2. На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Това следва от естеството на института. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. По същите съображения не подлежат на отмяна актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е например случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. "в", "г", "д", "е" и "ж" ГПК.
На същото основание не подлежат на отмяна отменителните решения на второинстанционните съдилища. Решенията на второинстанционните съдилища подлежат на отмяна, когато с тях се оставя в сила решение на първоинстанционния съд или са постановени при условията на чл. 208, ал. 2, чл. 208, ал. 3, изречение второ (*1); чл. 210 и 301, ал. 3 ГПК. Във всички тези случаи второинстанционното решение влиза в сила и за него важат последиците на чл. 220 и 224 ГПК, поради което подлежи на отмяна.
3. Противоречива е съдебната практика по въпроса, дали е допустима на основание чл. 231, б. "а" ГПК отмяна на влязло в сила решение при положение, че страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е установено по надежния ред. Такива са например случаите, когато иск за заплащане на вреди от непозволено увреждане е отхвърлен поради недоказване, че ответникът е причинил вредите, а след това с влязла в сила присъда той бъде признат за виновен в извършване на престъпление, от което са произлезли вредите, или пък когато е уважен иск срещу материално отговорно лице за липси на поверени му стоково-материални ценности и след влизане на решението в сила с влязла в сила присъда трето лице бъде признато за виновно за кражба или присвояване на всички или на част от липсващите ценности. Във всички тези и подобни на тях случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представляват ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК, макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Поради това в тези случаи отмяната по чл. 231, б. "а" ГПК е допустима.
4. С Постановление 2/1962 г. на Пленума на Върховния съд (*2) е призната възможността да се приемат от второинстанционния съд писмени декларации, в които се твърдят факти по делото, и въз основа на тях да се прецени дали не е налице основание за отменяване на обжалваното решение. Следва обаче да се отрече възможността да се допуска въз основа на подобни декларации отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 231, б. "а" ГПК.
Писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица.
5. Решение, основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, подлежи на отмяна по силата на чл. 231, б. "в" ГПК. На практика не се разрешава еднакво въпросът дали под "държавно учреждение" може да се разбира и стопанска организация. В едни решения се приема, че отменяването на акт на стопанска организация е основание за отмяна на основаното на него решение на съд, а в други - че отменяването на акт на такава организация не може да доведе до отменяване на основаното на него решение.
Пленумът на Върховния съд счита, че под "постановление на държавно учреждение" по смисъла на чл. 231, б. "в" ГПК се разбира всеки издаден по надлежния ред акт, независимо от органа, който го е издал. Той може да е орган на държавно управление, на държавна стопанска организация, на социално-културно учреждение или обществена организация в случаите, когато със закон му е предоставено това право. Издаденият акт не трябва да е нормативен. Нормативният акт, дори когато му е придадена обратна сила, създава ново правно положение и на него може да се основе нов иск, но не и да се иска отмяна по реда на чл. 231, б. "в" ГПК на акт, който е издаден преди постановяването му.
С оглед на това не само административният акт, издаден от орган на държавно управление, е основание за отмяна по чл. 231, б. "в" ГПК, а и издаденият от други органи, на които със закон е възложено да издават подобни актове.
6. Съгласно чл. 231, б. "в" ГПК решението, основано на акт на държавно учреждение, подлежи на отмяна, ако впоследствие актът бъде отменен. Законът има предвид, че актът на държавно учреждение се отменява с обратна сила. Когато с акта се създава ново правно положение, важащо занапред, отмяна не е допустима. Така например, когато даден спор е разрешен въз основа на действащ по време на постановяване на решението дворищно-регулационен план, последващото изменение на този план не е основание за отмяна на постановеното решение.
7. Отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. На това основание не е допустима отмяна на влезли в сила решения при противоречие на решението с влязла в сила присъда, защото страните в наказателния процес са поначало различни от тези в гражданския.
Противоречие между присъда и решение, постановено след влизането й в сила, може да се отстрани по реда на чл. 225 и сл. ГПК, когато гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, не се е съобразил с нея относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 222 ГПК и чл. 372, ал. 2 НПК). Противоречие между решение и постановена след влизането му в сила присъда може да се отстрани по реда на чл. 231, б. "а" ГПК по начина и при условията, посочени в т. 3 на това постановление.
8. Съгласно закона отмяна на основание чл. 231, б. "г" ГПК се допуска при противоречие между две решения. Поради това по този ред не може да се отстрани противоречие между решение и спогодба. Ако едно решение е постановено в противоречие със сключена между същите страни спогодба, то подлежи на отменяване по реда на чл. 225 ГПК, защото е в несъгласие с действителните им права и отношения, както е договорено между тях, а ако след влизане в сила на решението страните постигнат спогодба по спора, не подлежат на отмяна по никакъв ред нито решението, нито спогодбата, защото няма пречка с последваща спогодба страните да пререшат даден спор, макар че той е разрешен с влязло в сила решение.
9. При противоречие между две решения отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане. В редица случаи решението по делото разрешава със сила на пресъдено нещо и спорове, за които не се съдържа изрично постановление в разпоредителната му част. Например с решението за допускане на делба на вещ се признава наличието на съсобственост между определени страни, без неговият диспозитив да съдържа установителна част в подобен смисъл. Когато преди влизане или след влизане на такова решение в сила бъде постановено друго, също влязло в сила решение, между същите страни, с което само единият съделител е признат за изключителен собственик на допуснатата до делба вещ, между двете решения съществува противоречие, което е основание за допускане на отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК. Такава е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения разрешават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни.
10. Под "същите страни" по смисъла на чл. 231, б. "г" ГПК следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 15, ал. 1 ГПК, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл. 220, ал. 1 ГПК има сила на пресъдено нещо. Това следва от залегналия в чл. 224, ал. 1 и чл. 231, б. "г" ГПК принцип за непререшимост на спорове, разрешени с влезли в сила решения. Поради това е налице идентичност на страните, когато в едно от двете дела искът е бил предявен не лично от лицето, чието право се цели да бъде защитено, а от процесуалния му субституент (чл. 15, ал. 3 ГПК) или от прокурора (чл. 27, ал. 1 ГПК), още повече, че и в двата случая лицето, чието право е предявено или в чийто интерес е предявен искът, задължително се призовава като страна. Освен това по същите съображения е без значение за допускане на отмяната, ако по едно от двете дела са взели участие не само ищецът и ответникът по другото дело, а още и другари по смисъла на чл. 171 ГПК на едната, на другата или на двете страни. Все по същите съображения отмяна е допустима и когато второто решение е постановено по отношение на наследник или правоприемник (чл. 220, ал. 1 ГПК) на страна по първоначалното дело или на приобретател на спорното право (чл. 121 ГПК).
Според чл. 179 ГПК при встъпване в делото по реда на чл. 174 ГПК на трето лице или при привличане на такова лице по реда на чл. 175 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третите лица и противната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Така обявената от закона обвързаност на третото лице със силата на пресъдено нещо на решението по делото, в което е встъпил или е било привлечено, дава основание да се заключи, че отмяна по реда на чл. 231, б. "г" ГПК при противоречие на две решения е допустима и тогава, когато едно лице е участвало в едното дело като ищец или като ответник, а в другото е било привлечено или е встъпило като трето лице.
11. Според някои решения е допустима отмяна по чл. 231, б. "д" ГПК, когато призована страна е починала след получаване на призовката за заседанието, при което е приключило разглеждането на делото, но преди него. Същото становище е изразено и в случаи, когато искът е предявен и разгледан срещу починал ответник. В други случаи е прието, че решение, постановено по отношение на лице, което е починало, след като е било призовано, но преди заседанието, в което е приключило съдебното дирене, подлежи на преглед по реда на надзора.
Пленумът на Върховния съд приема за правилно второто становище. Чрез отмяната по чл. 231, б. "д" ГПК се постига защита срещу допуснато нарушение на основния принцип на участие на страните в гражданския процес. Касае се за надлежно конституирани страни, а не за неконституирани или въобще несъществуващи. Поради това неправилното конституиране е основание за преглед на решението, а не и за отмяна.
Това се отнася и за случаите на смърт на ответника по иска за прекратяване на брак поради развод или по иск за обявяване на недействителност на брак. Когато ответникът по тези брачни дела е починал преди влизане в сила на решението за прекратяване на брака или на обявяването му за недействителен и въпреки това производството по делото е продължило, не се касае до лишаване на страната от възможност да участва по делото, за да има основание за отмяна. Решението за прекратяване на брак поради развод, когато този брак е вече прекратен поради смъртта на ответника, е недопустимо и поради това следва да бъде отменено по реда на надзора.
12. Нееднакво се разрешават случаите, когато е постановено решение по отношение само на единия съпруг, а по делото е следвало да вземе участие и другият, защото се касае до спор за вещ от имуществената общност. В едни решения се приема, че неправилното конституиране на двамата съпрузи е основание за преглед на постановеното решение, а в други - че неконституираният съпруг следва да поиска отмяна на основание чл. 233, ал. 2 ГПК.
Пленумът намира за правилно второто становище. Когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи. В делото те имат положение на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК. Когато обаче единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи. В този случай законът в чл. 233, ал. 2 ГПК е предвидил нарочен способ за отмяна на влялото в сила решение. Поради това и по силата на чл. 225, ал. 3 ГПК (*3) в тези случаи не може да се иска преглед, а отмяна.
13. При разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Няма основание този принцип да не се приложи и в производството по чл. 231 ГПК. Поради това, ако изложените от молителя обстоятелства в подкрепа на искането му за отмяна не попадат под формулираното от него основание по чл. 231 ГПК, молбата не се оставя без уважение, а се уважава на действителното основание, ако то бъде установено.
Това разрешение е приложимо и в случаите, когато отмяната е поискана от председателя на Върховния съд или от главния прокурор на Републиката.
По същите съображения, а и по силата на чл. 234, ал. 3 ГПК, когато е поискана отмяна на основание чл. 231, б. "г" ГПК, съдът не е ограничен с искането да се отмени посоченото в молбата или в предложението решение. Може да се отмени решението, което се сочи за правилно, а също така и двете решения, ако и двете са неправилни на едно или друго основание.
14. Според чл. 235 ГПК след отменяване на влязлото в сила решение по-нататъшното разглеждане на делото се подчинява на общите правила. Такива общи правила са тези по чл. 208, ал. 1 ГПК (*4), според които при отменяване на обжалваното решение от второинстанционния съд делото се връща към първата инстанция за ново разглеждане, но от друг състав, и на чл. 229, ал. 1 ГПК (*5), според които при отменяване на влязло в сила решение по реда на надзора новото разглеждане се извършва от друг състав. Тези общи правила следва да намерят приложение и при отмяната на влезли в сила решения по реда на чл. 231 и сл. ГПК. При всички случаи се касае до изключване на възможността от предубеденост на състава, постановил отмененото решение.
По тези съображения и по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 и чл. 58, т. 1 ЗУС Пленумът на Върховния съд
ПОСТАНОВИ :
1. На отмяна по реда на чл. 231 и сл. ГПК подлежат влезлите в сила решения както на съдилищата, така и на особените юрисдикции, освен ако е предвиден друг ред за отменяването или изменяването ми.
2. На отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо.
3. Допустима е отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението.
4. Не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица.
5. Постановление на държавно учреждение по смисъла на чл. 231, б. "в" ГПК е всеки надлежен акт, независимо от това дали е издаден от орган на държавно управление, от орган на стопанска организация или на социално-културно учреждение или на обществена организация, когато със закон им е предоставено това право.
Ако след влизане в сила на решение се издаде нов нормативен акт, той не е основание за отмяна на постановеното преди него решение.
6. Когато административният акт създава ново правно положение, а не отменява с обратна сила акта, на който е основано влязлото в сила решение, отмяна на последното не е допустима.
7. Не е допустима отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК при противоречие между влязло в сила решение и влязла в сила присъда.
8. Противоречие между спогодба и влязло в сила решение не е основание за отмяна по чл. 231, б. "г" ГПК.
9. На отмяна по силата на чл. 231, б. "г" ГПК подлежат две влезли в сила решения между едни и същи страни, когато с тях противоречиво са разрешени въпроси, по които решенията имат сила на пресъдено нещо.
10. Под понятието "същите страни" по смисъла на чл. 231, б. "г" ГПК се разбират ищецът и ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право.
11. Непризоваването на наследниците на починало преди предявяване на иска лице или на починала в течение на производството страна, когато те не са конституирани вместо наследодателя, не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 231, б. "д" ГПК, а на преглед по реда на чл. 225 и сл. ГПК.
12. Решение по спор за права върху вещ от съпружеската имуществена общност, постановено между единия съпруг и трето лице, може да се отмени по реда на чл. 233, ал. 2 ГПК по молба на другия съпруг. На това основание преглед по реда на надзора не се допуска.
13. Съдът не е обвързан от правната формулировка на заявеното основание за отмяна, а следва да се произнесе по изложените в молбата, съответно в предложението, обстоятелства.
14. След отмяната на влязло в сила решение делото се връща за ново разглеждане от друг състав, а не от състава, постановил отмененото решение.
------------------
(*1) След изменение, обнародвано в ДВ, бр. 28/1983 г. - чл. 208, ал. 1 и 2 ГПК
(*2) Постановление № 2/1962 г., Пленум на ВС, е отменено с т. 20 на постановление № 1/1985 г.; вж. т. 6 на последното постановление
(*3) След изменение, обнародвано в ДВ, бр. 31/1990 г. - чл. 225, ал. 5 ГПК
(*4) След изменение, обнародвано в ДВ, бр. 2819/83 г. - чл. 208, ал. 3 ГПК
(*5) След изменение, обнародвано в ДВ, бр. 55/1987 г. - чл. 229, ал. 2 ГПК
от rourke » 29 Мар 2012, 19:37 
Като се явявах на изпит по информатика нищо не знаех - преподавателката вика ти си за двойка и аз и се усмихвах докато ми напише 5.50, при което една колежка вика - ама той не заслужава ... И сега разбирам, че и тя е била права. Виж обаче отнякъде ПП ... 
недопустимост на СР. Прегледът е извънредно ср/во и с оглед липсата му в действащия ГПК дискутираната в казуса проблема попада в приложното поле на 303 /1/ т. 5 ГПК, т.е. няма друга алтернатива.
Нищо ли не пише в мотивите? Защото по т.1 излиза, че има грешка, същата не е извинителна, но пък е допусната от съда( следи служебно), а е от съществено значение за делото.
защото трябва да се отчита и "времевия континиум"( както се изразяват тук) по време на постановяването им.
)- стр. 152
( това все се чудех защо е написано и някак му намерих мястото). Обмисля и отмяна на влязло в сила съдебно решение, но аз си мисля, че няма какво да се отменя, тъй като Решението не би трябвало да има изпълнителна сила срещу наследници, неучаствали в процеса. Ако не съм права, а и това е възможно наистина, питам се в каква държава живеем и може ли да има такива абсурди
( 