ШОК И УЖАС..колко може да струва една адвокатска грешка?

[rav3n]

Адвокатът ми е "сбъркал" в исковата си молба и вместо по чл. 30, ал.3 от ЗС, той е написал чл.31, ал.2..
Заради тази негова "грешка", аз не мога и няма да получа нищо, за петте години, в които съсобственикът ми владя еднолично имота ни, за годините, в които без мое знание и съгласие го отдаваше под наем.. според съдебните експертизи сумата, която ми се е дължи за периода възлиза на 100 000 лв...
ВЪПРОСЪТ Е: ПРИ ГРЕШНО ЗАВЕДЕН ИСК...
какво мога да сторя аз в случая..

[lexy21]

Адвокатът ми е "сбъркал" в исковата си молба и вместо по чл. 30, ал.3 от ЗС, той е написал чл.31, ал.2..
Заради тази негова "грешка", аз не мога и няма да получа нищо..

Не е заради тази негова грешка. Съдът не обвързан с правната квалификация, която ищецът дава на иска си. Извежда я сам от обстоятелствената част и с оглед петитума на иска.

[lexy21]

Чл. 127, ал. 1 от ГПК - излагат се обстоятелствата, на които се основава иска /обстоятелствена част/ и в какво се състои искането, какво искате да направи за вас съда /петитум/. Правната квалификация е негова /на съда/ работа, дадената от вас не го обвързва, защото не е задължително въобще да я давате.
Съвсем друг е въпросът какви обстоятелства сте изложили и какво сте поискали от съда.
П.П. Хмммм, аз докато Ви отговоря, вие сте с изаличили питането след първия ми пост.

[rav3n]

Толкова много Ви благодаря...
да, заличих го, защото току що прочетох чл.127, ал.1!
още веднъж... благодаря

[neutralen]

Два са начините за оправяне на такава грешка - Първият е посочен от Лекси21 - дадената от страните правна квалификация на предявения иск не обвързва съда, ако от обстоятелствата на които се основава Иска е видно че се касае за иск по чл.33, ал.3 от ЗС. Ако въпреки гороното Съдът постанови решение по чл.31 ал.2 от ЗС, за вас възниква правото на Жалба до по-горната инстанция с искане за ОБЕЗСИЛВАНЕ на решението като НЕДОПУСТИМО, постановено по НЕПРЕДЯВЕН ИСК. Втория начин е да предявите нов Иск по чл.30, ал.3 от ЗС.

[rav3n]

neutralen,
от 1994г. съм собственик на 1/2 ид.ч. от въпросния имот.. останалата 1/2 ид.ч. беше разпределена между няколко души. До 2003г., година имота се владееше без правно основание от лицето Х. Същият го отдаваше под наем и ползваше изцяло наемите от него. През 2000г., аз и другите ми съсобственици отправихме нотариална покана, с която искахме да ни предаде владението върху имота, както и обезщетение за ползване.
Х, не се отзова на поканата, поради което през 2003г. се наложи да заведем гр.д. по чл. 108 от ЗС.
през 2003г., другите съсобственици продадоха тяхната 1/2 ид.ч. от имота на Х и неговата съпруга.
Същите от несобственици се превърнаха в собственици.
Х и Со заведоха дело за съдебна на имота през 2004г.
адвоката ми неправилно е направил претенции по сметки във второ съдебно заседание вместо във първо / въпреки, че първо съдебно заседание нямаше (нито аз, нито те се бяха явили)/ Съда беше допуснал претенциите като е счел, че са навременни и законно допустими. Същият ме осъди да заплатя държавни такси, съдебни експертизи и е поддържал в мен заблудата, че всичко е законно.
След смяната на няколко съдебни състава, последният, при приключване на делото констатира, че адвокатът ми неправилно е претендирал сметките във второ заседание не ги уважи.
Обжалвахме решението във ВКС, на базата на обстоятелството, че съдът е допуснал претенциите ни по сметки и ни е заблуждавал 6-7 години, че същите са навременни, допустими и законни.
Изразихме становище, че ако съдът си беше свършил работата и при предявяването на сметките беше констатирал, че същите са ненавременни и ги беше отхвърлил ние нямаше да загубим 6-7г. и да изпуснем сроковете, а щяхме да претендираме тези суми по ГПК.
ВКС не уважи искът ни в този смисъл, но разпореди претенциите по сметки да бъдат разгледани в отделно дело от това за делбата.
Внесох държавните такси през 2010г., беше образувано дело, но адвокатът неправилно е завел искът по чл. 31, ал.2. Делото продължи 2 години. Безспорно доказано е /с писмени доказателства и устни /, че съсобствениците Х и Со са ползвали имота, отдавайки го под наем на трети лица.
През 2000г. аз и съсобствениците ми /тогава/ сме отправили нотариална покана към Х да ни предаде владението Обръщам внимание, че в Решението си Окръжен съд отказва да ни присъди обезщетение за еднолично ползване на имота за периода 01.03.2001г. до 23.01.2006г. на съсобствения имот, тъй като счита претенцията за неоснователна, тъй като е поискана на чл. 31, ал.2 от ЗС като съда пише изрично, че отправената Нотариална покана през 2000г. е отправена към лицето Х, което не е имало качеството на собственик. Обръщам внимание, че след 2003, когато Х и Со стават собственици, нотариална покана не им е изпращана. Съда пише още, че ако сме претендирали настоящият иск като заявен при квалификация на чл. 30, ал3 от ЗС би се произнесъл по непредявен иск пи ненаведено основание. Но при така определената правна квалификация на правният иск по чл. 31, ал.2 от ЗС и изброените предпоставки за неговата основателност. ВОС приема, че липсва изпълнена предпоставка /отправяне на писмено поискване/ до Х и Со . Само и единствено на това основание, съдът счита, предявения иск за неоснователен, тъй като липсва писмена покана от мен до ответниците след възникване на съсобствеността по силата на покупко продажбата от Х и Со.
Съдът признава, че в делото по 108 съм водила иск по чл. 59 от ЗЗД и че този иск е частично уважен, но пише, че тогава Х и Со не са били собственици на процесния имот. Съсобствеността е възникнала по-късно.
Искам да поясня, че Иска по чл.59 претендиран в хода на гражданското дело по 108 /заведено през 2002г./, през 2003г. Х и Со стават съсобственици, самото дело приключва 2005г. В това същото дело е иска по чл. 59 от ЗЗД, който е за обезщетение за неоснователно ползване на чужд имот, който в средата на делото става съсобствен.

[rav3n]

при така създадената ситуация.. все още ли мога да искам обезсилване на решението като недопустимо, постановено по непредявен иск..и на какво всъщност мога да се позова..

[rav3n]

Два са начините за оправяне на такава грешка - Първият е посочен от Лекси21 - дадената от страните правна квалификация на предявения иск не обвързва съда, ако от обстоятелствата на които се основава Иска е видно че се касае за иск по чл.33, ал.3 от ЗС. Ако въпреки гороното Съдът постанови решение по чл.31 ал.2 от ЗС, за вас възниква правото на Жалба до по-горната инстанция с искане за ОБЕЗСИЛВАНЕ на решението като НЕДОПУСТИМО, постановено по НЕПРЕДЯВЕН ИСК. Втория начин е да предявите нов Иск по чл.30, ал.3 от ЗС.

има ли смисъл да обжалвам...

[bebitor]

Дали има или няма смисъл да се обжалва, не мога да Ви отговоря. Допустимостта пред ВКС е нещо много относително.
Но в решението, така, както сте изложила фактите, има неправилни изводи.
1. Ако поканата е отправена преди лицето да е собственик, действително и основанието за обезщетение е друго- до момента, в който е станал собственик.
2. Обаче Вие сте направили претенции по сметки в хода на делбата. Макар и недопустими, те са покана- изявлението е материализирано в протокола от с.з. и е стигнало до знанието на ответната страна.
3. И на трето място, самата искова молба от 2010 също е покана- най-късно този момент е трябвало да вземе предвид съда, преди да отхвърли претенцията изцяло.

[neutralen]

Изцяло споделям становището на колегата bebitor. Действително основанията са различни, когато Х не е бил собственик и след това когато е станал съсобственик на имота. Но няма как да ви се даде конкретен съвет какво да се прави - дали да се обжалва, или отново да се води иск по чл.30 ал.3 от ЗС, докато не се видят всички документи по делото. Единственото, което мога да кажа е да се консултирате с адвокат. Ако bebitor е близо до вашия съдебен район, би бил подходящия адвокат към когото да се обърнете на посочените от него в потребителския панел канали за връзка. Неговите съждения са много правилни.

[rav3n]

Това е!!! Това е..
как не се сетих до сега..толкова е близко до ума...
Благодаря Ви!!!

[rav3n]

не мога да ви опиша колко много означава за мен помощта ви

[bebitor]

Успех!