Граждански иск по време на наказателния процес

[lexllady]

Здравейте! Имам следния проблем - в наказателния процес, който се търкаля с години и се прехвърля от един съд на друг по закон граждански иск е недопустим (производство по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание), НО опит за предявяване на такъв иск е направен и съответно той е отхвърлен. Наред с това гражданския иск (който е за неимуществени вреди) не е предявен пред гражданския съд. Вследствие на мудното правосъдие давността за предявяването му изтича и правата на ищеца остават незащитени.

Може ли да се смята, че макар такъв иск да не е допустим в наказателното производство, той спира давността след като е предявен и след като ищецът по този начин показва, че не е незаинтерсован от защита на своите права, тъй като негативната последица на давността е именно това - погасява се правото да се търси защита поради бездействие, което на практика в случая нямаме?

И след като наказателния съд отхвърля иска, не би ли следвало да даде указания за това пред кой съдебен орган би следвало да се предяви подобен иск така, както гражданския съд изпраща делото на прокурора, когато е налице престъпно деяние?

[neutralen]

Чл.114, ал.3 от ЗЗД. След като има висящо нак.дело, от което произтича вземането за непозволено увреждане, очевидно "дееца" причинил непозволеното увреждане остава все още неизвестен, поради което давностния срок по чл.114, ал.3 от ЗЗД, все още не е почнал да тече.

[lexy21]

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2005 г.


Докладчик председател на отделение Добрила Василева


Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 87 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по някои спорни въпроси на погасителната давност:
1. Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност относно цялото вземане?
2. Висящият наказателен процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли теченето на погасителната давност за вземането на такова обезщетение:
а) ако процесът е приключил с прекратяване в досъдебната фаза, респективно след връщане на делото от съда за доразследване на органите на предварителното производство?
б) ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд?
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1. По първия от повдигнатите въпроси след проведеното гласуване не се постигна необходимото мнозинство по чл. 87 ЗСВ за вземане на решение, поради което предложението следва да се отклони.
2. В съдебната практика има случаи, при които пострадалият от престъпление, за което е образувано наказателно производство, изчаква то да достигне до определена фаза на развитие и установеност на деянието и дееца и тогава да предяви граждански иск за обезщетение на вредите. Когато предварителното производство е продължило по-дълъг период от време, е възможно гражданският иск да се предяви след изтичане на петгодишния срок от увреждането, при което би могло да се възрази, че вземането е погасено по давност. За такива случаи в съдебната практика съществуват две противоречиви становища, което налага настоящото тълкувателно решение.
Според първото становище вземането на пострадалия за обезщетение на вредите възниква от момента на увреждането и откриването на дееца, но докато трае наказателното, включително и досъдебното производство, давност за това вземане не тече. Това становище се обосновава с връзката между гражданския и наказателния процес, когато деликтът е и престъпление, тъй като поначало установяването на престъплението се извършва по реда на НПК. Затова се приема, че произнасянето по въпроса за обезщетението трябва да изчака приключването на наказателното производство, като през този период давност не тече. Поради единството на наказателния процес, включващ съдебно и досъдебно производство, се приема, че спирането настъпва от момента на образуване на предварителното производство.
Според второто становище, независимо от това как се е развило наказателното производство, гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд намира за правилно второто становище.
Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност, какви са основанията за спиране или прекъсване на давностния срок са подробно изяснени в досегашната практика на Върховния съд. Не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, че вземането възниква от деня на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.
За разкриване на престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането, спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс - ДВ, бр. 89/1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр. 86/2005 г., в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж", ГПК.
Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност.
Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК.
По изложените съображения Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд


РЕШИ:


1. Отклонява т. 1 от предложението на Председателя на Върховния касационен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира и прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане.
2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.

[yullli]

Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК, докладчик съдията Капка Костова

[neutralen]

Според мен, цитираното ТР № 5/2006 г е неправилно.
ЗЗД, чл.45. (2) Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Тази разпоредба, по отношение на "вината" очевидно има предвид само случаите на граждански деликти, не и деликти настъпили в следствие на престъпление - в наказателното право, Обвиняемия се счита за НЕВИНЕН до доказването на противното. А това става с влязла в сила присъда.
От горното следва, че докато няма влязла в сила присъда - няма известен дец, причинил "непозволеното увреждане".
ГПК, чл.300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
ЗЗД, чл.114. (3) За вземания от непозволено увреждане, давността почва да тече от откриването на дееца.
Изводът е че при висящо нак. дело Иска по чл.45 от ЗЗД се явява винаги НЕОСНОВАТЕЛЕН с произтичащите от това последствия - Съдебно решение, ползващо се със "сила на пресъдено нещо", за което следва да се иска отмяна на основание чл.303 ал.1, т.1 от ГПК - "ново обстоятелство", това е влязлата в сила присъда, установяваща че "непозволеното увреждане" е извършено от лицето, признато за ВИНОВЕН за съответното престъпление.

[lexllady]

А може ли да попитам с какъв акт се произнася съда, когато давността за предявяване на иска е изтекла и като какъв отхвърля иска - недопустим, неправилен?

[neutralen]

ЗЗД, чл.120. Давността не се прилага служебно.
Това означава, че ако вземането е погасено по давност, Съдът ще отхвърли иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, ако Ответника направи Възражение за изтекла давност. Ако не направи такова Възражение, Съдът следва да уважи иска.

[perper1]

Основният въпрос е дали предяването на иска в нак производство е прекъснало давността по чл. 116 б. Б ЗЗД. По този въпрос, колкото съдии - толкова и отговори ще получите.
Предполагам, че гр. иск не е бил отхвърлен, а не е бил приет за съвместно разглеждане в нак. производство. От това "отхвърляне" до днес минали ли са 5г.? Ако не са, съвета ми - предявявате си гр. иск, не дължите ДТ/ако обаче има влязло в сила решение по 78а НК че подсъдимия е признат за виновен/. Ответника ще направи възражение за изтекла давност, вие обаче ще отговорите че сте предявили гр. иск, който не е бил приет за съвм. разглеждане, като така сте прекъснали давността. Задължително още с исковата молба поискайте да се изиска цялото нак дело. В най - лошия за вас случай - ще платите разноските за адвокат на насрещната страна - друго няма какво да губите, така че действайте. После пишете за резултата, че наистина е интересно.
Апропо - пишете до инспектората на ВСС, че искате обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от забавянето на наказателното производство. Адреса е гр. София, ул Георг Вашингон № 17, ПК 1000. От там дават обезщетение до 10 000 лв. Ако не ви хареса предложената сума, водите отделно дело.

[lexllady]

Основният въпрос е дали предяването на иска в нак производство е прекъснало давността по чл. 116 б. Б ЗЗД. По този въпрос, колкото съдии - толкова и отговори ще получите.
Предполагам, че гр. иск не е бил отхвърлен, а не е бил приет за съвместно разглеждане в нак. производство. От това "отхвърляне" до днес минали ли са 5г.? Ако не са, съвета ми - предявявате си гр. иск, не дължите ДТ/ако обаче има влязло в сила решение по 78а НК че подсъдимия е признат за виновен/. Ответника ще направи възражение за изтекла давност, вие обаче ще отговорите че сте предявили гр. иск, който не е бил приет за съвм. разглеждане, като така сте прекъснали давността. Задължително още с исковата молба поискайте да се изиска цялото нак дело. В най - лошия за вас случай - ще платите разноските за адвокат на насрещната страна - друго няма какво да губите, така че действайте. После пишете за резултата, че наистина е интересно.
Апропо - пишете до инспектората на ВСС, че искате обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от забавянето на наказателното производство. Адреса е гр. София, ул Георг Вашингон № 17, ПК 1000. От там дават обезщетение до 10 000 лв. Ако не ви хареса предложената сума, водите отделно дело.

До тук добре, но с исковата молба това не е направено. Към настоящия момент е направено подобно възражение от ответника и след години чуденки над този въпрос съдът излиза с решение, че отхвърля иска като погасен по давност. Претендираните разноски на ответника са за над 2000 лв и при едно евентуално обжалване пред окръжен съд не исам и да си мисля до колко още могат да стигнат..
Благодаря Ви много за съвета!

[nk7702n]

:roll: Според мен, цитираното ТР № 5/2006 г е неправилно.
ЗЗД, чл.45. (2) Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Тази разпоредба, по отношение на "вината" очевидно има предвид само случаите на граждански деликти, не и деликти настъпили в следствие на престъпление - в наказателното право, Обвиняемия се счита за НЕВИНЕН до доказването на противното. А това става с влязла в сила присъда.
От горното следва, че докато няма влязла в сила присъда - няма известен дец, причинил "непозволеното увреждане".
ГПК, чл.300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
ЗЗД, чл.114. (3) За вземания от непозволено увреждане, давността почва да тече от откриването на дееца.
Изводът е че при висящо нак. дело Иска по чл.45 от ЗЗД се явява винаги НЕОСНОВАТЕЛЕН с произтичащите от това последствия - Съдебно решение, ползващо се със "сила на пресъдено нещо", за което следва да се иска отмяна на основание чл.303 ал.1, т.1 от ГПК - "ново обстоятелство", това е влязлата в сила присъда, установяваща че "непозволеното увреждане" е извършено от лицето, признато за ВИНОВЕН за съответното престъпление.

Тълк. решение № 5 / 2006 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС е добре мотивирано и не виждам какво не ти харесва в него. Практиката също е категорично в тази насока - образуването на ДП и наличието на висящ наказателен процес в съдебна фаза, не спира давността за предявяване на гр. иск, тъй като пострадалият има алтернатива да предяви гр. иск пред гр. съд или пред наказателен. Не е необходимо да има влязла в сила присъда, за да се предяви гр. иск, вредите подлежат на доказване независимо от реда, по който ще се разгледа гражданският иск.

[lexy21]

Дали на някого му харесва или не му харесва - има си ЗСВ, който си казва каква е силата на ТР и ТП. Когато стана върховен съдия - ще пиша особено мнение или ще влияя на мнението на другите, ако мога, за да стане моето мнение това на мнозинството, а не особено - до тогава, просто се съобразявам със закона, а в закона си пише това ТР какво е. В случая с особеното мнение - е, ще следвам това на мнозинстовто, защото това повелява законът.
Извън горното, lexllady, не Ви разбрах:

Наред с това гражданския иск (който е за неимуществени вреди) не е предявен пред гражданския съд.

До тук добре, но с исковата молба това не е направено. Към настоящия момент е направено подобно възражение от ответника и след години чуденки над този въпрос съдът излиза с решение, че отхвърля иска като погасен по давност. Претендираните разноски на ответника са за над 2000 лв и при едно евентуално обжалване пред окръжен съд не исам и да си мисля до колко още могат да стигнат...

Та, има ли предявен иск пред граждански съд /очевидно такъв не е приет от наказателния съд за съвместно разглеждане, както сама пишете, а и подобно примене е недопустимо в производството по особените правила, по което се движи делото/.
Искът пред гражданския съд е неоснователен, ако давността за претендираното вземане е изтекла и има надлежно упражнено възражение за това.
Това с обезщетението заради забава в наказателното производство, във Вашия случай, просто го забравете.

[lexllady]

Дали на някого му харесва или не му харесва - има си ЗСВ, който си казва каква е силата на ТР и ТП. Когато стана върховен съдия - ще пиша особено мнение или ще влияя на мнението на другите, ако мога, за да стане моето мнение това на мнозинството, а не особено - до тогава, просто се съобразявам със закона, а в закона си пише това ТР какво е. В случая с особеното мнение - е, ще следвам това на мнозинстовто, защото това повелява законът.
Извън горното, lexllady, не Ви разбрах:

Наред с това гражданския иск (който е за неимуществени вреди) не е предявен пред гражданския съд.

До тук добре, но с исковата молба това не е направено. Към настоящия момент е направено подобно възражение от ответника и след години чуденки над този въпрос съдът излиза с решение, че отхвърля иска като погасен по давност. Претендираните разноски на ответника са за над 2000 лв и при едно евентуално обжалване пред окръжен съд не исам и да си мисля до колко още могат да стигнат...

Та, има ли предявен иск пред граждански съд /очевидно такъв не е приет от наказателния съд за съвместно разглеждане, както сама пишете, а и подобно примене е недопустимо в производството по особените правила, по което се движи делото/.
Искът пред гражданския съд е неоснователен, ако давността за претендираното вземане е изтекла и има надлежно упражнено възражение за това.
Това с обезщетението заради забава в наказателното производство, във Вашия случай, просто го забравете.

Първия цитат визира факта, че граждански иск (като недопустим в наказателното производство) не е предявен по същото време и пред гражданския съд, тоест докато е текло наказателното дело. Предявява се впоследствие, но за жалост с броени дни след срока. Дано да съм разбрала правилно въпроса Ви
Единственото, което би могло да служи тук като аргумент за спиране на давността е предявеният пред наазателния съд граждански иск, но самия факт че е недопустим, според мен означава, че въпреки всичко съда не е сезиран валидно и няма да има полза.

[neutralen]

Това, че цитираното ТР № 5/2006 на ВКС е НЕПРАВИЛНО, аргумент в подкрепа на това е че то противоречи на чл.114 ал.3 от ЗЗД - "За вземания от непозволено увреждане, давността почва да тече от откриването на дееца."
Образуването на нак.производство срещу определено лице за съответното престъпление, не е равнозначно на "откриването на дееца" по смисъла на цитирания чл.114, ал.3 от ЗЗД, щото нак. производство може да приключи с постановление за прекратяване, или с оправдателна присъда, или с присъда спрямо друго лице, различно от лицето срещу което е обрузавано нак. производство.
Очевидно е че до приключване на нак.производство с влязла в сдила присъда, деецът причинил "непозволеното увреждане" остава неизвестен . следователно давността почва да тече от момента на влизане в сила на присъдата.
Всеки знае, че ТР на ВКС са задължителни за съдилищата, за това не бива да се спекулира с някакви специални знания на съответния юзър по тези въпроси.
Никъде не съм писал, че не може да се предяви гр.иск, преди да е приключило нак.производство, т.е. преди да има влязла в сила присъда, но такъв иск следва да бъде отхвърлен от съда като НЕОСНОВАТЕЛЕН, щото не е ясно кой е дееца и дали е ВИНОВЕН за деликта. За това докато трае нак. процес - давност НЕ ТЕЧЕ. Влязлата в сила присъда е задължителна за гр. съд ! (чл.300 от ГПК).

[lexy21]

Първия цитат визира факта, че граждански иск (като недопустим в наказателното производство) не е предявен по същото време и пред гражданския съд, тоест докато е текло наказателното дело. Предявява се впоследствие, но за жалост с броени дни след срока. Дано да съм разбрала правилно въпроса Ви
Единственото, което би могло да служи тук като аргумент за спиране на давността е предявеният пред наазателния съд граждански иск, но самия факт че е недопустим, според мен означава, че въпреки всичко съда не е сезиран валидно и няма да има полза.

Сега Ви разбрах Въпросът е - този опит да се предяви ГИ в производство, в което по принцип е недопустимо приемането му за разглеждане, "предявавяне на иск" ли е по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД и как се отнася към "ако искът или... не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната" от същия член, нали така?
Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ще се съглася с Вас - не прекъсва давността. Лично аз не мога да Ви помогна с практика в посока на обратното становище, която би Ви била полезна, ако сте решила да се борите и евентуално да гоните касационно обжалване с подобен въпрос напред. Ако някой разполага с такава - нека я постне.
Неутрален въобще не го коментирам, той си знае защо

[neutralen]

"Спиране" на давността е техническо понятие. Такова понятие в ЗЗД НЯМА !
ЗЗД, чл. 115 (1) "Давност НЕ ТЕЧЕ:"
С други думи казано, според ЗЗД, давност НЕ ТЕЧЕ, или ТЕЧЕ. Когато "тече", давността може да бъде ПРЕКЪСНАТА в изчерпателно изброените случаи по чл.116 от ЗЗД.
Случаите, когато давност НЕ ТЕЧЕ, също са изчерпателно изброени в ЗЗД, но не само в чл.115 от ЗЗД.
Извън горните случаи е чл.114 ал.3 от ЗЗД - "За вземания от непозволено увреждане, давността почва да ТЕЧЕ от откриването на дееца."
С оглед на тази разпоредба, за да се предяви иск за непозволено увреждане, не е достатъчно да е налице деликт, но и да е открит дееца. Когато деликта е в резултат на престъпление, до момента на откриването на дееца - неизвестен извършител, иска се явява НЕДОПУСТИМ.
Когато нак. производство е образувано срещу известен извършител, давност НЕ ТЕЧЕ, но не поради някаква разпоредба на ЗЗД, а поради факта на висящо нак. производство, което ПРЕКЪСВА давността относно отговорността за съответното деяние, независимо кой е извършителя. Докато трае нак. производство давност НЕ ТЕЧЕ !... Кой е извършителя се установява с влязла в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд.(чл.300 от ГПК.)
С установяване на дееца и неговата ВИНА по горепосочения от закона начин, почва да ТЕЧЕ давността по смисъла на цитирания чл.114, ал.3 от ЗЗД, за предявяване на гр.иск за непозволено увреждане
Който разбрал - разбрал. Който не разбрал - все тая.

[lexllady]

Първия цитат визира факта, че граждански иск (като недопустим в наказателното производство) не е предявен по същото време и пред гражданския съд, тоест докато е текло наказателното дело. Предявява се впоследствие, но за жалост с броени дни след срока. Дано да съм разбрала правилно въпроса Ви
Единственото, което би могло да служи тук като аргумент за спиране на давността е предявеният пред наазателния съд граждански иск, но самия факт че е недопустим, според мен означава, че въпреки всичко съда не е сезиран валидно и няма да има полза.

Сега Ви разбрах Въпросът е - този опит да се предяви ГИ в производство, в което по принцип е недопустимо приемането му за разглеждане, "предявавяне на иск" ли е по смисъла на чл. 116, б. "б" от ЗЗД и как се отнася към "ако искът или... не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната" от същия член, нали така?
Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ще се съглася с Вас - не прекъсва давността. Лично аз не мога да Ви помогна с практика в посока на обратното становище, която би Ви била полезна, ако сте решила да се борите и евентуално да гоните касационно обжалване с подобен въпрос напред. Ако някой разполага с такава - нека я постне.
Неутрален въобще не го коментирам, той си знае защо

Разбрахме се Ако имах излишни пари и нерви, щях да опитам, защото наред с формалното е ФАКТ, че с действията си ищецът показва своята заинтересованост от това това да се защити още в наказателното производство, а срокът би следвало да е своеобразна санкция за този, който няма интерес да се защити, но закона си е закон...

Може ли някой да обясни, абстрахирайки се от това дали едно ТР е правилно или не, а съгласно закона - какво точно прави съда, когато е сезиран с иск за неимуществени вреди, които се претендират вследствие на престъпление, за което наказателното производство не е приключило?

[lexy21]

Може ли някой да обясни, абстрахирайки се от това дали едно ТР е правилно или не, а съгласно закона - какво точно прави съда, когато е сезиран с иск за неимуществени вреди, които се претендират вследствие на престъпление, за което наказателното производство не е приключило?

Ще опитам, макар и базирайки се на заклейменото като "неправилното" ТР , посочено по-горе - ще поискате спиране.

От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.